неделя, 25 септември 2011 г.

Смяна на местата

Въпреки, че често бърках заглавието на филма, все пак успях да го гледам една вечер след работа без да си направя труда да разбера за какво се разказва. За мен бе достатъчно, че Софи Марсо участва и както се оказа, това не ме подведе. За пореден път се убеждавам, че френското кино е на едно изключително ниво и само мога да съжалявам, че не владея езика. Самата идея на филма е поднесена чудесно със страхотно чувство за хумор и предизвиква и усмивки и сериозни размисли. Едва ли в реалния живот някой би се навил да замени свой служител мъж с жена му, която няма нищо общо със сферата, в която той работи, но все пак може да се роди някоя свежа идея :) Но да кажа няколко думи за фабулата. Мъж и жена след 10 години брак, две деца, разбита къща, която чака майсторът да се сети да дойде и живот на различни планети (Марс и Венера се използваха често в случая, ако не се лъжа) решават къде на шега, къде на истина да си разменят местата и ежедневието в рамките на една година. Сякаш това не е достатъчно и те решават да подпишат договор при нотариус или частен съдия изпълнител и да му платят, за да им бъде техен гид и кошче за душевни отпадъци и проблеми като той не бива да позволява колебание, защото има финансов стимул за изпълнението на договора. А сега се усетих, че написах куп думи, а не споменах, че става въпрос за филма "Смяна на местата" (бърках го с Размяна, а се оказа, че има и друг филм с това заглавие). Интересно подбрани са и имената на главните герои. Ариан почти като русалката Ариел (или праха за пране) е домакиня, която кара децата на училище, работи като помага на приятелка, грижи се за вечерята, изгладените ризи на съпруга си, прането, чистенето и порядъка в къщата, а и за работните неволи на съпруга си. Юго не е Виктор Юго, а забързан бизнесмен, който решава със замах проблемите в маркетинга и продажбите на просперираща компания за изкопни машини и съоръжения, но се оказва, че сам се е закопал толкова в работа, че пропуска важни събития от живота на децата си. Самата смяна е пълна и всеки може да се каже, че нагазва дълбоко в обувките на другия. Разменени са колите, мобилните телефони (голяма грешка), дрехите, стила и доминиращата роля в леглото :) Както често се оказва хората са прекалено заети със себе си, за да обърнат внимание дори на най-близките и да вникнат в проблемите и ежедневните им тревоги. А разбереш ли ги тях и имаш ли нужното уважение, всичко се подрежда. Ако ли пък не, пропастта става прекалено дълбока, за да се събере и си стига до раздяла или развод. Страхотната игра на актьорите увлича и ролите им на мъж и жена разменени водят до някои не дотам хубави последствия. Хареса ми, че мъжът почти преспа с приятелката на жена си, като я заведе в хотел с името "Конюшните на любовта". (по разюздано име от това няма) Жената обаче в ролята на мъж успя да свали колега на работното си място и преспа с него в стаята с копирната машина. Последваха сцени на ревност и напускане, но в крайна сметка всичко бе простено, защото Любовта е по-силна от всяка изневяра (поне в този филм) и ролите отново се смениха и всичко в главите на двата съпрузи също се изясни и прочисти и всеки започна да разбира по-добре партньора си. Все пак не опитвайте този експеримент вкъщи. Може да ви хареса :) Може да опитате да се поставите за един ден на мястото на жена си, която се грижи за двете ви деца, успява да пусне две перални, да измие чиниите, да почисти, да простре, да изглади, да почисти праха, да сготви, да нахрани децата и да ги измие и да ви посрещне с усмивка на вратата :) Ако ли пък не можете, гледайте филма. Може да има ефект. Завършвам с песента, която вървеше през целия филм, но колкото и да ви е странно, то тя не е френска, въпреки, че се пее за любов. Песента е италианска и аз все още не мога да проумея как е минала одобрение от френските власти :)