След този тежък месец видях, че мога да разчитам на своите приятели. Те бяха с мен и ме подкрепяха в трудния момент. Хубавото е, че сега се видя, че истинските приятели не са с тебе само с хубавите моменти на веселба и купон. Не е важно на колко километра сте един от друг-вече има такива комуникации, че все едно сте един до друг. Това ме кара да мисля, че пътят, който съм поел, е труден, но си заслужава да се извърви. Щом има такива приятели.
Георги Христов беше пял: "Нямам нужда от много приятели-стигат ми двама-трима! Но само такива, които рани от моите болки да имат!" Е по-добре не бих могъл да го кажа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар