събота, 31 януари 2009 г.

Хотел за рокзвезди


Желязната девица (Iron Maidon) е решила да отвори луксозен хотелски комплекс в Лондон, предназначен само за звезди."Всеки музикант, който иска да отседне там, ще подписва декларация, че ще се държи почтено и възпитано!" Ето в това е парадокса. Рокмузикантите се славят със своите изпълнения и прищявки в хотелите, но тук те няма да могат да чупят и да трошат инвентар, а само ще плащат луди пари, за да им се угажда. Чудно ми е кои ще бъдат първите гости и дали ще бъдат допускани само рок -звезди или ще почнат да правят изключения и за музиканти от други браншове. Иначе самата идея да кръстят стаите на известни рок парчета е страхотна! Ще очаквам с нетърпение откриването на хотела и първата група, отседнала там. Ето още интересни факти:
"Единият от мениджърите на групата Анди Тейлър коментира: "Хотелът ще представлява наистина елитно място. Единственият компромис, който направихме, бе

да разрешим на бара да работи денонощно

Това е най-изнервящото нещо по време на турне. Концертите обикновено са късно вечер, така че когато музикантите се върнат в хотела след полунощ и пожелаят да пийнат по едно за разтоварване, баровете винаги са затворени", обяснява той.

ОТ Би Би Си вече са заснели трисериен документален филм, озаглавен Rock'n'Roll Hotel, който разказва цялата история на сградата - от офис на Пол Реймънд, някогашния порнокрал на Сохо, до луксозен хотелски комплекс."


Ето я и самата новина за рок-хотела:

"Айрън мейдън" откриват хотел за рокзвезди в Лондон

Iron Maiden стават хотелиери

вторник, 27 януари 2009 г.

Кентавърът

Кентавърът е мъртъв. Изправи се на задните си крака, изцвили и изпръхтя едновременно и падна на земята склопвайки очи и тръшвайки тежкото си уморено тяло на земята. На януарския сняг остана да тежи само тъгата. Нощта настъпваше тихо и неусетно и всичко утихна в покой. Почивай в мир!

"Tell your mother, if she asks, that maybe we'll meet some other time. Under the pear trees, in Paradise."

"We all dream, and we all stand aghast at the mouth of the caves of our deaths; and this is our way in. Into the nether world."

John Updike
March 18, 1932 – January 27, 2009

Още по темата:

Почина Джон Ъпдайк

Отиде си американският писател Джон Ъпдайк

John Updike in Wikipedia

понеделник, 26 януари 2009 г.

Рапидограф

Рапидограф е инструмент, който се използва от инженери, архитекти и чертожници за рисуване на линии с равномерна дебелина, необходими за изработването на архитектурни, машинни и технически чертежи. Името "рапидограф" произхожда от серията технически писалки на германския производител Ротринг. Това пише в Уикипедия. Причината да ви занимавам с него е, че дъщеря ми избра него пред останалите предмети на прощъпулника в събота следобяд. След като се търкулна питката по белия чаршаф и тя тръгна да ходи след нея, Калина се спря пред дивана, където бяха наредени около 20 предмета, предварително наречени за определена професия. Огледа ги внимателно. Бяхме се постарали да не присъстват предмети, която тя познава от ежедневието, за да бъде изборът и справедлив. Тя грабна зеления рапидограф и не поиска нищо друго при предоставен и втори шанс. Дали ще бъде инженер, архитект или нещо друго, бъдещето ще покаже, но аз желая да бъде жива и здрава и да ходи все по-стабилно и да прави важни малки стъпки в живота си. На добър път, Калина!

събота, 17 януари 2009 г.

Счупеното носи щастие!

Новата година не започна никак добре, ако сте чели предишния пост, но там аз пропуснах да обърна внимание на счупените неща. За съжаление те бяха доста. Майка ми счупи една любима нейна чаша за кафе, която и донесох от Берлин преди 4 години. Формата и беше много хубава и на нея бе изобразен герба на Берлин. Дъщеря ми счупи една купичка с дръжка глава на крава, която майка ми и подари. Тя много хареса кравата купа, но реши да я пробва, като я пусна от леглото и тя се счупи. Жена ми счупи една малка стъклена чаша сувенир с герба на Ливърпул, която си бях донесъл оттам. Аз счупих две стъклени чаши като ги пометох с ръката си. Имаше още няколко счупени чаши и чинии и няколко играчки на дъщеря ми, но не не искам да навлизам в подробности. Друго нещо искам да споделя. Счупените неща не могат да бъдат залепени и се наложи да ги хвърля на боклука. Много ме заболя за чашите, които съм пазил в куфари през летища да не се счупят и днес с едно рязко движение да не стават за нищо. Странна ми беше и моята реакция, защото ме заболя за тях. А в крайна сметка те са предмети. А и нали казват, че счупеното носи щастие...

сряда, 7 януари 2009 г.

Вируси през 2009!

Новата година не започна добре. След празниците, които бяха в спокойна семейна обстановка край огъня в камината и на масата, дойде и 2009. Още при връщането в София започнаха проблемите. Вечерта на 4 януари, неделя, в 21.30 при минус 10 градуса закъсах с колата между Обеля и Люлин. Досега не бяха изживял такъв ужас, защото акумулаторът изгасна и жена ми и едногодишната ми дъщеря мръзнаха в колата, докато аз ходих да купувам кабели и въже от ХИТ. Първо ми помогна един таксиметров шофьор, на когото благодаря, защото не поиска нищо в замяна, но причината явно не беше в акумулатора. Бях скъсал ремък. Благодарение на двама приятели, както се казва приятел в нужда се познава, успях да се справя с проблема. Единият откара жена ми и дъщеря ми на топло у тях и после се върна и ме тегли с въже до сервиза на Пежо в Люлин. Другият остана до мен и ми помогна, като стържеше замръзналото предно стъкло, за да може да виждаме въжето при тегленето. На следващия ден колата бе готова и в обедната почивка на първия ми работен ден я взех и откарах на паркинга. Дали от студа през тази вечер или от нещо друго дъщеря ми вдигна висока температура. Не спахме цяла нощ и се притеснихме доста. Тя се тресеше и плачеше и изглеждаше безпомощна и гледаше много тъжно и тревожно. На сутринта за наша радост температурата спадна, но вирусът още я държи и тя изглежда бледа, не се храни и отслабна. Не си играе както преди и липсва и блясъка в очите и. Студът и кризата с газта повлияха и на работата през първата работна седмица. Заради намаленото парно колегите включиха климатици и печки на макс и това претоварваше мрежата и бушонът гърмеше през половин час. Загубихме доста важни документи,а и работата стана двойна. На три пъти токът изгасна за цялата кооперация и каре от квартала в центъра. Нямахме ток до два и три часа. Заради това си тръгнахме и по-рано. В този ден на път за вкъщи ми се наложи да чакам автобус 413 час и половина в студа пред руско посолство. Имаше ужасна снежна виелица, която силно биеше в лицето ми и устните ми замръзнаха, а краката не си ги чувствах. Трафикът бе ужасен, улиците непочистени, хората по спирките премръзнали и времето бе безмилостно със своите минус 12 градуса. Иронията е, че това се случи пред посолство на държава, която има пръст в кризата с газта и топлото в България. В крайна сметка си поръчах такси от фоайето на Парк хотел Москва, за да не хвана и аз някой вирус. Други вируси нападнаха компютъра ми чрез скайп и кю. Сега пращам на моите контакти файл през скайп и линк през кюто, които са вирус. Засега не мога да се справя с проблема и това доста пречи на нормалната работа. Въобще не ми харесва как започна 2009. Върнете ми старата 2008! Тя беше по-хубава и по-готина. Нямаше криза нито в Газа, нито с газта, а икономическата криза още не беше стигнала България. Нова седмица, нов късмет. Дано всичко бъде наред! Оставам оптимист.