вторник, 22 декември 2009 г.

Отпуск по никое време или дните преди Коледа

Когато колеги, приятели и познати разбраха, че излизам в отпуск през декември, всички вкупом коментираха, че съм избрал неподходящото време. Всъщност има ли критерии и точно определено време за почивка или отпуск? Защо винаги това трябва да е лятото? Защо трябва да има масовост, а не се подкрепи различието? За мен обаче това беше точния момент да се отърся от насъбралото се напрежение и да си свърша малко работа, касаеща моите хобита и влечения. За жалост времето мина толкова бързо, че не успях да свърша всичко запланувано. Още в събота пътувах до село Козарско, община Брацигово в Родопите, където отразих последният официален мач за 2009 година за сайта pzsport.info, а на връщане си налях минерална вода от Брацигово. Там видях и едно нововъведение на тази община. Направили са задължителен паркинг, който е 0.50 стотинки на час. Водата си остава безплатна, но трябва да платиш паркинг на Община Брацигово. Разбира се имаше и такива, които паркираха на тротоара на местната полиция дойде веднага и им състави акт. Бях впечатлен от този факт, а обясненията на шофьора ми се сториха жалки. За малко само бях спрял, каза той, а аз си мисля как винаги се намират вратички за повечето хора, за да заобикалят законите и правилата или да си мислят, че те не отнасят за тях и все търсят уникално глупави доводи за оправдание, само и само да се отърват този път и да не се минат. Вече се беше стъмнило, а колата сякаш сама намираше пътя по завоите. Следващият ден, неделя, мога да кажа, че беше истинска почивка за мен. Станах в 9, обикновенно ставам в 6-7 часа. Цял ден нищо не свърших, а гледах мачове и се размотавах и дори поспах на дивана следобяд. Понеделник помагах на баща ми, вторник бях гост на спортно предаване на телевизия "Телекабел", за да направя обзор на първенствата по футбол в областта, а през цялата седмица бях плътно в архива на Пазарджик. Те работят от 8:30 до 17:30, а в обедната почивка излизах да хапна нещо на различни места. Събрах доста информация, а и много ценни факти, които не са известни на широката публика. В архива не ходят много хора, а там има необятна информация и снимки от миналите времена. В случая аз събирах инфо по темите спорт, хералдика и туризъм за предстоящата "Енциклопедия Пазарджик", където съм тематичен редактор и автор. Това бе и главната причина да си взема този отпуск, защото трябва да напиша и предам между 100 и 200 статии до 1 март догодина. Тъй като работя в София ми е изключително трудно да идвам в архива в Пазарджик точно от понеделник до петък. Ако работеше в събота като библиотеката е друга работа, но явно това не е важно за тях. За всички учещи и работещи в София и Пловдив пазарджиклии е важен фактор, а именно те/ние са/сме движещата сила на града, която има интерес от подобно нещо. За моя радост кметът на града има подобно виждане и когато му писах за работното време на музея и библиотеката, той взе мерки и сега те са отворени в събота, за което му благодаря. Моето пребиваване в града съвпадна с изложба на Петьо Бабачев в Художествена галерия и изложбата: "Юнаците - праисторическия град на птиците" в Историческия музей. Втората експозиция ми бе показана от експерт от музея и за мен бе интересно да науча непознати факти за тази праисторическа могила като този, че там е най-голямата находка на глинени фигурки на птици, а оттам идва и заглавието на изложбата. Тя е организирана перфектно и е посветена на годишнина от първите разкопки на могилата в село Юнаците през 1939 година. Пред музея имаше хубав винил, рекламиращ тази изложба и не мога да пропусна да отбележа, че това е начина. Информация за изложбите имаше и в общината и в медиите. Платната на покойния художник Бабачев също представляват интерес, а неговата съпруга е директор на архива в града ни и ми помогна доста при работата ми. Третото културно събитие, на което присъствах беше театър. Отдавна не бях ходил на представление на пазарджишкия театър, а той е един от най-добрите провинциални тетри в България. Като учех в Немската не пропусках представление. Този път отидох сам. Повечето ми познати в града вече го бяха гледали. Представлението бе класическо "Женитба" по Гогол. То бе на камерна сцена, а аз за първи път се озовах там. Минава се през служебния вход на последния етаж почти на покрива. 60 души бяха отделили от времето си и 5 лева за вход, за да се насладят на прекрасната постановка. Много ми хареса играта на Добрин Досев и Чавдар Бозаджиев и смея да твърдя, че това е най-добрата "Женитба", която съм гледал. А съм гледал поне три други в София (в Натфиз, Народния и Сълза и смях, ако не се лъжа) през годините. Бях изключително удовлетворен, а седмицата преключих с представянето на книгата на Никола Попов "Горопеци" в град Септември, на която бях поканен. Това е трето представяне след Ветрен дол и Пазарджик, а по темата вече съм писал в блога. Този път освен стотината души в старата баня на града много често чувах да го наричат Бай Кольо. Когато седмица след това в София на площад Света Неделя се спрях при Бай Боре, както ми се представи той, за да ми изчисти обувките, се сетих за тази "титла". Тя не се получава току-така. Тя се дава за заслуги. Бай Боре ми каза, че той е единствения в София, който лъска обувки и за 15 години са минали какви ли не хора и обуща през ръцето му. Плаща си тротоарното право и с хората пътува из света и към техните неволи, болки и радости и приема философски нещата. Такъмите му се побират в един сак, а сърцето му е доста по-голямо. Съжалявам, че не успях да го снимам. Мислех даже да пиша отделен пост за него, но наличието на информация в нета за този занаят се оказа доста малко. Все пак открих снимка на човек, който чисти обувки на немско летище за 3 евро.Бай Боре взима 5 лева, а аз му бях сефтето за деня. Една моя позната работеше преди години като продавачка на бои и други аксесоари за обувки на Лъвов мост и ми беше казала тогава, че все се заглеждала по обувките на хората и се опитвала по тях да определи и характера им. Е, Бай Боре със сигурност го може. Дано да е жив и здрав и още поне 15 години да е до дървото на площад "Света Неделя", правейки света по-чист. След връщането ми в София водих и взимах дъщеря ми от ясла и прекарах доста време с нея, което беше много хубаво и за двама ни. Вкъщи си говорехме доста и си играхме и времето съвсем неусетно мина. Два пъти идва и дядо Коледа при нея. През това време бях и на Коледното парти на фирмата веднага след мача ЦСКА - Рома и там танцувах от 23 до 01 часа, но ми беше чудно, че от 40 човека, само 10 станаха да танцуват. А мястото и музиката бяха повече от прилични. През останалото време писах статии, събирах статистика и си правя равносметка, че пак не успях да свърша всичко преди празниците. А те идват много бързо. Така и ще си заминат. Не ги харесвам особено. Утре тръгвам на път...
Весели празници!