понеделник, 28 януари 2013 г.

Референдумът

Когато споделя на мои приятели и познати, че съм гласувал на референдума днес, всички се учудваха неимоверно много. Явно масовото мнение е такова, че гласуването днес си е чиста загуба на време и на средства. За мен нещата стоят по различен начин и затова реших да ги споделя тук.

Що е това референдум и има ли почва у нас?

Редно е да се даде дефиниция на тази чужда дума и аз ще използвам тази от Уикипедия:

Референдумът (или плебисцит) е пряко гласуване, при което цялото население на дадена държава с право на гласуване трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. То може да бъде нова конституция, конституционна промяна, закон, отзоваване на избран служител или определено правителствено решение. Референдумът е форма на пряка демокрация. Има 2 вида: задължителен референдум и факултативен референдум.

Стана ясно, че това е пряко гласуване или пряк свободен удар във футбола. Може да стреляш направо във вратата и да отбележиш гол. Да, но на кой му стиска да стреля? Ако не улучи, всички ще го обвинят. Затова е по-добре и по-безопасно да не заставаш да биеш топката при пряк свободен удар. Все някой ще се нагърби. Е в случая с референдума, аз реших да се нагърбя въпреки, че сега се убеждавам, че почва за референдуми у нас няма. Отказът да гласуваш, което направиха близо 80% от българите днес, е отказ от отговорност и избиране на лесния път. Много често при неформални разговори съм чувал израза "Никой не ме пита. Нищо не зависи от мен." Е днес ги попитаха публично и лично, но не посмяха да отговорят и така отново нищо няма да зависи от нас. Не сме дорасли да стигнем швейцарците, където референдумите са ежедневие и явно в бъдеще няма смисъл да внасяме почва за тях у нас, защото почвите са ни скъпи, а на тях нищо не расте...

Историческо събитие или опит за хронология за референдумите в България

До настоящия референдум в България са са провели за 135 години три национални референдума:

- за съдене на виновниците за националните катастрофи (1922)
- за преминаване от монархия към република (1946)
- за приемане на нова конституция (1971)

Сегашният е четвърти поред и първи в новата история на България след 1989 г. и той е за изграждане на нова ядрена електроцентрала (2013). Повече подробна информация има тук

За мен лично това е първа възможност да гласувам на референдум и не исках да я пропусна, защото не се знае с тази цикличност дали в рамките на моя живот ще имам шанса да го направя втори път. Може да не ме попитат нищо повече на национално ниво ;)


Различни или еднакви?

Много е модерно в днешно време да бъдеш различен. Също толкова, колкото това да бъдеш себе си :) Всеки се опитва да впечатли другите с необикновени и уникални неща, които доста често се оказват копирани или откраднати от някой фейсбук статус. Нещо подобно се получи и с агитацията да не се гласува на референдума. За пореден път се убеждавам, че ние българите нямаме равни в рушенето, разрушаването, отричането и негативизма. Много по-лесно е да накараш някого да не направи нещо, отколкото да го направи. Предполагам, че психолозите може да напишат цяла дисертация по въпроса, ако не са го сторили отдавна. Някой подхвана темата "Защо не трябва да се гласува на референдума?" и в различни разновидности то се появи на стената на много мои "приятели", които с радост прегърнаха идеята. По този начин вместо да са различни масата хора стана еднаква в отрицанието и своя отказ да гласува.

Въпросът

Често съм казвал, че въпросите са по-важни от отговорите. Повече информация може да извлечеш от въпросите, които задава някой, а не от неистинските или удобни отговори, които дава. В този случай с референдума въпросът обърка почти всички. Твърде вероятно има голям процент от хора, които не са гласували, защото не го разбират. Със същия успех можеше да се зададе и въпрос: "Да се развива ли селското стопанство в България с въвеждане в екплоатация на нови мощности от машини?" Какви машини, какви мощности, какво стопанство? Друго неразбирателство е с малцинството от ромски произход, които днес просто не отидоха да гласуват, а аз чух да казват пред секцията: "За кво шъ гласуват тея? За атом ли? Яде ли се? Пие ли се? Нещо централно имало, ама де да знам. Никой нищо не казва и не плаща..."
Реално обаче държавата плати по-скъпо за това удоволствие нейде около 20-25 милиона лева, но проблемът освен във въпроса може да се крие и в закона за реферандума, гласуван преди 5 години. Иначе може да се кажа, че какъвто въпросът, такава и активността...




Отговорът

При този референдум бюлетината беше една и в бяло, за разлика от предишни, където с цветови похвати са се опитвали да влияят на гласуващите и са успели. Кой би предпочел черна бюлетина за монархия през 1946 г. вместо бяла с трибагреника за Народна република? Сега също като при тотото трябваше да се зачертае с хикс отговор "Да." или "Не." Разликата е, че се прави само веднъж и на екрана вместо да излезе "Няма печалба." се оказа, че всички са печелевши :) Все пак повече са заложили на положителното и утвърдително или някъде около 60%. Други 40% са казали своето "Не."
За мен по-важно беше да се гласува, а не точно как. Тук е момента да вметна, че съм аполитичен и решението ми да гласувам не е продиктувано от нито една партийна или друга кампания. Тези 20 или 22% са обидно малко и казват, че или не се интересуваме или пък сме много щастливи и нямаме нужда от такива неща. Отговорът е, че все още нямаме гражданско общество и по-добре да не ни питат за нищо. Така или иначе, те ще направят каквото са си решили, но поне ще могат да си измият ръцете с качествен прах за пране с цели 22% блясък.