неделя, 28 юни 2009 г.

Денят, в който Майкъл Джексън умря!

Имаше една песен, в която се пееше: "The day,the music died...". Не мога да се сетя за по-добър паралел от този за шокиращата новина, която ме събуди в петък. Не можех да повярвам. Майкъл е от тези хора, за които си мислиш, че могат да живеят вечно. През месец март проверявах за билети за концерта му в Лондон, но бяха останали от най-скъпите и не можех да си ги позволя. Последното му турне бе предвидено да започне на 13 юли. Не мога да отрека, че той повлия доста на мен през ученическите ми години. Стаята им беше облепена с негови плакати, а създадох и негов фенклуб. Колко време се молих на художника от киното, за да получа плаката на филма "Лунен пътешественик". Запалих и сестра ми. Изучавахме песните му, клиповете му, музиката му и танците му. Научих се да правя прословутата лунна походка и повече от движенията му. Поставих на сцена Smooth criminal, което се оказа голям успех. Организацията ми костваше много, а след тази проява почнаха да ме наричат българския Майкъл Джексън. Купувах касета след касета с неговите изпълнения, а някои записвах от телевизора на касетофон (сега май никой не може да оцени трудностите, през които сме минавали тогава да чуем някой изпълнител по Ефир 2 и да го запишем с лошо качество). Майкъл бе част от моето детство. Никога не съм се интересувал от слуховете за него. За мен важна беше музиката, която прави, концертите, танците. А те бяха на ниво. Абсолютен перфекционист. Имам и книгата му и филма "Лунен пътешественик", а миналата година ми подариха и DVD с неговите хитове номер едно, с които си припомних детството. Една моя съученичка ми писа в петък за него. И тя не можеше да повярва. И двамата бяхме на мнение, че тук някъде свършва детството ни. Тук, когато нашите герои и идоли от него си отиват от този свят. За последно танцувах Майкъл Джексън на сватбата си, когато мой бивш съученик ме изненада с Billie Jean. Сега си пускам записа и ми е тъжно. Всъщност, сбърках. На същата песен танцувах и на коледното парти на фирмата. И в двата случая, всички бяха изненадани да ме видят, че знам стъпките на великия творец. Въпреки, че има голяма разлика от годините, когато бях слаб и го танцувах перфектно, все още не съм забравил нищо. И няма да го забравя. Забравя ли го, сякаш се сбогувам завинаги с детството. А Майкъл Джексън никога не забрави своето детство. Почивай в мир, приятелю! Благодаря ти за всичко, което направи за мен.

От един обикновен почитател...

вторник, 16 юни 2009 г.

Marillion бяха тук: Happiness is the road!

Още една моя мечта се сбъдна. Когато човек желае нещо много силно, то се сбъдва. Видях една от любимите си групи на живо в София. Предишната вечер гледах новините и като чух говорителката да казва: " И накрая една лоша новина за меломаните...", сърцето ми се преобърна. Представих си как завършва. Британската група Мерилиън отмени за втори път концерта си в София. За щастие ставаше въпрос за Depeche Mode (да ме прощават почитателите на тази група, но те все пак вече бяха идвали в България). Мерилиън идваха за първи път и това беше последния им концерт от турнето "Happiness is the Road". Билетите ги купих още в края на 2008 година и само очаквах да дойде 21 февруари. Прослушах всичко, що имам на тази група да се подготвя. Интресното е, че тези с Фиш са ми на касети, а тези със Стийв на дискове. За жалост този концерт бе отложен, като конкретни причини не бяха посочени. По мое мнение не са се били продали достатъчно билети, защото тази група е само за ценители и не е толкова комерсиална и позната на българската публика. Оказа се, че не само са се продали билети, а и те са били повече и затова концертът е преместен от зала "Универсиада" в "Зимния дворец на спорта" в Студентски град, където дойдоха между 3 и 4 000. Като правя сравнение с концерта на Ревю, Контрол и Хиподил, залата беше наполовина празна, но поне не беше така задимено и задушно. Подгряваща група нямаше, а и не си представям кой би могъл да подгрее Марилиън. Все пак за желеащите ще кажа, че има такава опция на сайта им и всеки може да им пише. Групата се издържа сама и затова не ползва голяма компания, а малката и независима Racket records, която продава чрез сайта им албумите на поносими цени. Доста от моите познати и приятели харесват само Мерилиън с Фиш, но аз съм един от малкото, които харесват групата и с Фиш и със Стивън Хогарт, или както той се нарича "H" (ейч). Та на този човек преди година му се е родил син,а точно два дни преди да дойде в Еългария, детето, Емил, е навършил годинка, а баща му идва за първи път в страна, която не познава да изнесе концерт в сърцето на студентския град, където аз прекарах 5 години от живота си и където гледах и Пейдж и Плант на живо. Преди концерта в залата видях Барманката. "Знаех си, че ще те видя тук. Бях сигурна.", каза тя, защото знаеше за моята страст към групата. Тя беше дошла с покана. Концертът започна точно в 20:20 часа, като залата притъмня, а на сцената пулсираха три червени сърца. Първата песен беше Splintering heart. Не можех да повярвам, че това се случва. Виждах групата, която толкова обичах на метри от себе си. Звученето беше на много по-добро ниво от предишния концерт и осветителите също си вършеха перфектно работата, като съчетаваха звук и светлина. С мен бяха и Австралийката и брат и, които също бяха големи фенове. Всичко в този живот се случва с причина. Нямаше как да се получи по-добре, да присъстваш на концерт с посветени в тайнството. А и това да се случи в малък отрязък от време, когато някой, който живее на хиляди километри оттук, си идва за няколко месеца и да е отложен концерта, за да може тя да го види. Странно е как "меланхолична група", както доста хора наричат Мерилиън, може да донесе толкова щастие в една вечер. Списъкът с песните беше специално избран за София (даже е бил поръчан от български фенове на групата) и вместо час и десет минути шоуто продължи два часа и петнадесет минути с два биса, като една на втория те изпълниха две песни от новия двоен албум, чието име носи и турнето. Него го получих като подарък от Джентълмена, който ми го донесе от Англия и аз вече го бях слушал достатъчно, за да мога да запея песните. Не очаквах да изпълнят песни от периода с Фиш, но Кейли и Sugar Mice ме зарадваха изключително. Стремяха се да свирят поне по една песен от албум, а те вече имат 15 издадени студийни албума за 30 години на сцена. Точно така, групата е оснавана през 1979 година първоначално с името Силмерилиън по книгата на Толкин, но заради авторските права го съкращават на Мерилиън. Вълшебният китарист Стивън Родъри е в групата от самато начало, а първият албум излиза през 1983. Ирландецът Марк Кели стоя прав на клавишните, а сега е с лъснато кубе, докато в периода с Фиш имаше коса. Лондончанинът Ян Мосли се беше окопал сред барабаните си, но беше на ниво. Съставът е същия като от първия албум, а вокалистът се сменя преди 20 години (1989), когато Фиш напуска групата и прави самостоятелна кариера. В Банско през 2003 го видях и имах шанса да говоря с него, тъй като бях един от организаторите. Взех и автограф, който не знам къде се е дянал. Много приятен човек е този Фиш :). В бара на хотел "Танне" гледаше морското дерби между Спартак и Черно море и живо се интересуваше от клубни цветове и история на местните дербита. Бившият ми съквартирант бе преводач тогава, а той беше от Спартак и му разказваше разпалено за своя тим. Фиш пък тогава му обеща да му прати фланелка на любимия му отбор Хибърниън. В Банско тогава се видя, че въпреки проблемите с проваления заради дъжда концерт, Фиш остана и пя на следваща вечер с цялата си душа и сърце. Тогава обеща да се върне и го направи през 2005 година, когато се честваше 20 години от албума Misplaced childhood и го чухме в зала 1 на НДК. Все пак за мен любимият ми албум от този период си остава Cluthing at straws. Но да се върна не концерта. Много любими песни чух: Man of a thousand faces, Between you and me, The space, Neverland, Brave, This town и още много. Останаха и доста, които не чух, но все пак не мога да желая повече. Те бяха тук и докоснаха душата ми. Оставах много доволен и вече 4 дни слушам само техни песни, а споменът за великолепния концерт и близо над 3 000 пеещи хора в залата ще остане в съзнанието ми. На последната песен (Happiness is the road), към края един по един се изнизаха музикантите, докато Стийв караше публиката да пее заглавието. Накрая остави микрофона на стойката, насочен към залата и той си тръгна, а публиката завърши подобаващо концерта.

Ето и повече отзиви:

Най-доброто ревю

Снимки от концерта

Още снимки от концерта

Мерилиън забавят, но не забравят

“Мерилиън”: Дайте ни огромна сцена

Мерилиън в София

Сайт на създателя на първото лого на Мерилиън и художник на обложките Марк Уилкинсън

Ето пълен сетлист от концерта на MARILLION в София на 13.06.2009 г.

01. Splintering Heart
02. The Uninvited Guest
03. Between You And Me
04. Man Of A Thousand Faces
05. Fantastic Place
06. The Man From The Planet Marzipan
07. Out Of This World
08. Kayleigh
09. Sugar Mice
10. Afraid Of Sunlight
11. This Town
12. The Rakes Progress
13. 100 Nights
14. The Great Escape
15. Neverland
………..
16. Easter
17. The Space
………..
18. Whatever Is Wrong With You
19. Happiness Is The Road

петък, 12 юни 2009 г.

22 дни

22 дни минаха откакто за последно писах тук. Събитията бяха доста, но по една ли друга причина все не успявах да драсна нещо. Имах материал поне за 5-6 поста, но в крайна сметка сядам да пиша чак сега, когато часовникът бърза към полунощ. Говоря си с машини, а именно те ме предадоха през последните няколко дни. Но нека да карам поред и да съобщя за събитията хронологично. След концерта едва станах и ме цепеше глава, но пътувах към вкъщи, защото майка ми празнуваше своя рожден ден. За жалост той винаги остава в сянката на именния ден на баща ми на следващия ден, а също така и неин професионален празник. Все пак успяхме да го отпразнуваме в тесен семеен кръг и да ес подготвим за гостите на следващия ден. 24 май винаги е бил специален ден и ден за гости. Нормално е да идват между 20 и 60 души вкъщи. Първите започват да пристигат към 10.30 и тогава се започва пренасяне, сервиране и разговори и така до към 1-2 през нощта. Ще спестя подробностите, а само ще кажа, че е доста изморително. Лица, разговори, еднакви въпроси и разпалени дискусии и всеки се връща следващата година, за да опита вкусните гозби на майка ми и големите порции. След това хубавото беше, че сестра ми си дойде от чужбина за 10 дни. Бяха ги пуснали заради кризата. Видяхме се с нея за кратко, а тя си замина преди рождения си ден. Тя и баща ми са родени на една и съща дата (5 юни) и ака баща ми е я е получил като подарък за своя рожден ден. Все пак подаръци и празници имаше да всички от сърце. Имаше и доста работа, а Студентът ме разочарова тотално през една от седмиците. Пътувах в командировка в Бургас, но някак си градът бе доста по-спокоен и чист от преди. Като си спомня колко преживявания имам тук и колко пътувания и стопаджийски истории са свързани с него и ми става едно носталгично. За жалост панорамният ресторант на хотела, където спах е заменен от ВИП апартаменти и така се губи най-хубавата гледка на града за всички посетители от най-високата сграда в морския град. Това бе и лайтмотива през повечето от тези дни. По разни поводи се връщах назад във времето и си спомнях подробности от минали неща. Няма да ги споделям сега. Миналата събота ходих на два мача в един ден. Сутринта гледах Хебър как падна от Германея (Сепарева баня) с 1-2 с още 42 души в последния домакински мач на отбора и бях взел със себе си и джентълмена. Този Хебър вече не е моя Хебър. Такова бездушие и безпомощност не бях гледал. Ходих да обядвам в едно приятно заведение до село Лозен край Чепинска река, а футболистите на Германея поляха там успеха си. Все пак успях да се добера до ембелмата на клуба, която търся вече цял сезон и може да се каже, че имам всички емблеми на отборите в нашата група. Следобяд пътувах за София и вечерта бяхме на националния стадион заедно с джентълмена. Досега го бях водил на мачове на нашите клубни отбори от всички нива от "А" група до пета дивизия и това, което го изумяваше бе липсата на публика и подкрепа. Онази вечер бе различно. Подкрепата бе фантастична. А едно нещо ми направи страхотно впечатление. Сектор "Г" се обърна към Сектор "Б" за да формират едно мощно "Българи, юнаци!". Нямаше Левски и ЦСКА, а имаше България. Ето това е най-ценното от мача. Джентълмена бе впечатлен и изумен от хореография, от пълния стадион и от подкрепата, каквато и в Англия няма, според него. След мача при метрото полицаи пускаха на партиди хората, което беше и правилното поведение. Входът за метрото бе безплатен, а ние се прибрахме благополучно към 23.30. Джетгълменът не можеше да проумее безплатното метро. След като го изпратих към студения и дъждовен Албион на главата ми дойде друга грижа. Някой бе заразил сайта ми hebarfc.com с и-фрейм с вирус и напълни и домашния и служебния компютри. Чистеното продължи до днес и все още не съм сигурен, че всичко е наред. Имаше някакви keylogger, Antivirus 2009, сума ти троянски коне и кукита, че се побърках. Наложи се да свалим и сайта за два дни и всеки ме питаше какво се случва, но добре ме беше Влади, иначе бях загубен. Утре (вече днес) ме очаква концерт, но за него ще пиша по-късно.