петък, 30 октомври 2009 г.

Знаци и символи

Винаги съм се интересувал от знаците и символите в нашето настояще и минало. Купувал съм си през годините различни книги по въпроса, но настоящето издание, което получих като подарък от колегите от фирмата, е най-изчерпателното. В него са засегнати всички сфери от живота и природата, всички религии, зодии, знаци. Дори и в сферата, в която аз работя, ми беше интересно да разбера, че категоризацията на хотелите се е появила през 1900 година, като тогава тя се е състояла само от една, две и три звезди и целта на този рейтинг е те да се появят в каталог на "Мишлен". Днес вече има хотели от 0 до 7 звезди, но като стандарт все още са популярни тези от 1 до 5 звезди. В книгата може да се намери всичко: знамена на държави, нумерология, богове, митологични фигури, вярвания, жестове, футболни емблеми, браилова и морзова азбука и още много интересни неща в необятния свят на символите. Във всяка свободна минута вкъщи я прелиствам и научавам по нещо ново. Има писано и за хералдиката, което ме зарадва допълнително. Това засега е най-добрият подарък за моя рожден ден. Книгата може да купите от книжарници " Хеликон" на следния адрес.

вторник, 27 октомври 2009 г.

Моят 32 рожден ден

Винаги съм ценял рожденните си дни и за мен те са били нещо специално. Може би защото не съм празнувал имен ден или пък, защото това е единственият ден в годината, когато усещам признанието, обичта и уважението от познати, приятели и роднини. На тези дни разбирам и осъзнавам, че всичко, което правя, си заслужава усилията и предолените препятствия и трудности. Интересното за мен е, че започнах този блог преди точно две години, когато станах на 30. Вече две години пиша в него почти всичко, което ме вълнува. Разбира се, има и неща, които остават недоизказани, но вероятно така е било по-добре. Ето и какво съм писал по повод своя 31 рожден ден. Тази сутрин си мислех, дали ще получа поне 32 обаждания или поздравления, защото зная, че с увеличаването на годините, намаляват все повече приятелите и познатите, които са във връзка с теб. За мое щастие тези мрачни мисли бяха разсеяни в рамките на един час, в който цифрата бе достигната. Все повече обаче са поздравленията по скайп, кю, мейл, фейсбук, но и текстовите съобщения и обажданията не са малко. Връщайки се назад не мога да забравя своя 18 рожден ден, когато събрах в една къща над 60 души от цяла България и купонът продължи до сутринта. Сега се замислих, че имам снимки от всеки мой рожден ден, а може би ще направя и една галерия с тези снимки. Една от тях, черно бяла, е от детската градина. Днес аз водя дъщеря си на ясла. Духането на свещи е било винаги голяма емоция на този ден, но от известно време насам ползвам цифри. На доста рожденни дни е имало китари, цигулки и сме пели по цели нощи, а гостите ми не са били под 20 души. След като станах на 30 това се промени. Промени се и начина на подаръци и поздравления, а и след раждането на Калина вече има човек, който е по-важен от мен дори и на този ден. Но и тя знаеше, че имам ден ден днес и че имам торта :) Много подаръци съм получавал през годините, но има един, който много ме зарадва. Това е една песен, която ми пусна една моя бивша съученичка от Езиковата гимназия в Пазарджик. Всеки рожден ден си я пускам, а днес ще я добавя и в този пост.



Благодаря на всички за пожеланията! А ето и най-хубавото за мен:

"Алекс, честит рожден ден! Желая ти да си здрав, за да имаш силите да изпълниш всички тривиалности, които ще ти пожелаят днес. Вярвай в мечтите си и се цели високо! Празнувай всеки малък успех и всяко преодоляно препятствие! Пожелавам ти много препятствия, защото монотонността е най-лошото нещо. Нека когато след време поглеждаш назад към предстоящата година всеки твой ден ти носи малко тъга и носталгия, но и широка усмивка! Весело изкарване на празника!"

P.S. На тази дата е роден един велик българин, чийто музей в село Студен извор посетих тази година, а той умира и на тази дата. Днес е и националния празник на Туркменистан :)

петък, 23 октомври 2009 г.

Мъже в командировка

Спомняте ли си във българския филм с "Деца на море" определението за командировка? "Командировка е, когато ти плащат, а почивка е, когато сам си плащаш!" Е аз цяла седмица бях в командировка, но тя беше доста далеч от определението почивка. Ето и едно официално определение: "По време на командировката работникът или служителят изпълнява своите трудови задължения в друго населено място, без да се променя характерът на работата." Май и това не се оказва съвсем вярно, защото характерът на работата се смени тотално. Вместо да стоя в офиса и да работя само на компютър, аз пътувах и бях на срещи и преговори. Всичко започна още в понеделник сутрин, когато се събудих още в 2:30 и реших да свърша малко работа на компютъра. Това продължи до 5:30, когато реших, че няма вече за кога да си лягам, защото в 7:30 тръгвахме. Взех си душ и приготвих багажа, който се побра в чантата за лаптопа (може би трябва да си взема раница), но я изду доста и тя натежа. Чаках дълго автобус на спирката и когато времето напредна се наложи да взема такси. След 10 минути на паметника на Васил Левски колата дойде, но се оказа, че трябва аз да шофирам. Още не се бях събудил и не бях пил кафе и качвайки се на друга кола, различна от моята, с която съм свикнал, имах малко проблеми, но докато излезем от столицата вече всичко бе наред. Спряхме за кратко на бензиностанция за кафе и вода и пак потеглихме. Времето беше ужасно, защото валеше дъжд, а имаше и мъгла по цялата магистрала. Пътят бе мокър и натоварен, но въпреки това стигнах до Търново за три часа. Май пропуснах да кажа, че пътувахме за Варна. В Търново правят ремонт и се отклонихме през един южен квартал, за да излезем пак на главния при жп гарата на града. Използвахме друга бензиностанция за кратка почивка и пак потеглихме. Това бе и единстквената ни почивка, защото имахме час, в който трябваше да стигнем морската столица. За щастие времето се оправи и пътят бе сух и се караше доста по-добре. За съжаление при село Порой, Шуменско пак ни заваля и се оправи чак при село Слънчево, Варненско. Имената на населените места са истински! Не обичам да шофирам в лошо време, защото трябва да си много концентриран, а и самото време те подтиска. Все пак компанията в колата бе добра, а и явно времето бе на наша страна, защото в 1:37 влязохме във Варна, а пред хотела спряхме в точно в два. Оставих колегите и колата и продължих по своята програма. Хванах градски автобус от единия до другия хотел и се настаних в нашия най-успешен хотел в града, Модус. Признавам си, че първият път, когато го видях, не го харесах отвътре, защото беше прекалено изчистен и дизайнерски, а и всеки го притеснява шума от колите по булеварда край Морската градина (Приморски парк е всъщност правилното име). При настаняването си бях приятно изненадан от обслужването на рецепция и от ключа, който ми дадоха, защото във връзката имаше и стар ключ, който бе само за декорация. В асансьора забелязах, че има релефни точици на Браил за хора с проблемно зрение. В самата стая имаше безплатна минерална вода, хубава зелена ябълка и молив с малки листа. Това ме впечатли още при влизането. След като свалих чантата, ми се обадиха от рецепция да попитат, дали всичко със стаята е наред, което добави още един плюс към оценката за хотела. На самия телевизор имаше информация за хотела, Варна и допълнителните услуги. След като се настаних започнах със срещите с хотели, на което няма да се спирам подробно, защото така или иначе ще го пиша в отчета си :) Завършихме вечерта със служебна вечеря във "Викинга", разходка в центъра и градината и десерт в "Happy" при "Валентина". Варна е хубава и през есента и вечер, а този град винаги ме е привличал и ми е харесвал като дух, атмосфера и облик. Хората също са много мили и усмихнати. Прибрах се към 11:30 толкова уморен и без сили, че заспах веднага. На следващия ден след горещ душ, топла закуска и приятно време започнах своите срещи с останалите хотели. Приключих към 16:00 часа и с колегите от варненския офис стигнах до летището само 10 минути преди последно повикване за регистрация. За първи път пътувах с вътрешен полет, но явно това е практика за доста бизнесмени, защото предимно такива се качиха на самолета. Бяхме точно 77 души, като годината, в която съм роден. Полетът траеше точно 35 минути и бе 25 евро без летищни такси. Видях отгоре при Девня, какви рани е нанесла индустрията на земята, а горе облаците бяха като от памук. Въпреки краткото време, сервираха чай, кафе, сокове, вода и кроасани. Кацнахме на летище София в 18:35 и автобусът ни стовари съвсем близо до изхода. С това приключи първата част от командировката. Втората започна на следващия ден на същото летище. Посрещнах по обяд партньора ни от Германия и веднага поехме към Пловдив. Там се настанихме в хотел "Алафрангите" в Стария град и обядвахме в ресторанта със същото име. След среща в офиса, минахме по Главната на Пловдив за пазаруване, гледане на забележителности и на хубави кафета и хора. Пловдив има страхотна атмосфера и винаги е приятно да си в този град. Партньорът остана доволен от покупките и от жените в града под Тепетата, а вечерта завършихме с вечеря в "Happy", гледайки ЦСКА (Москва) - Манчестър Юнайтед. Четвъртъкът започна със закуска в 8:30 и срещи и преговори от 10:00 до 18:00 часа. След това отидох да хапна в "Годзила" и всичките ми пловдивски приятели, освен един, бяха на работа или заети. Видях се накратко с човека от дружеството (БХВО) и обсъждахме предстоящето Общо събрание. След това той отиде да вземе жена си от театрална постановка, а аз се отправих към хотелската стая, където гледах двата мача и вторият ме разочарова особено, защото очаквах да бием Базел, а така всички планове за класиране в Лига Европа отидоха на кино. Днес отново душ и закуска в 8:30, разходка из забележителностите на Стария град, работа в хотела с партньора, среща в офиса и делови обяд и отново по пътя към София. Самолетът му закъсняваше, но се уреди с директен до своя град, а аз се отправих към вкъщи уморен от седмицата, пътя и от преживяванията, но доволен от пътуването и срещите. До следващото служебно пътуване...

понеделник, 19 октомври 2009 г.

Шумният Шумен, Великият Преслав и Непознатият Мисионис

Винаги, когато тръгвам на път се стремя да видя нещо ново. Няма смисъл да казвам, къде съм ходил из България, но винаги има места и забележителности, които винаги съм искал да посетя, но все нещо изниква и те се превръщат в нещо желано, но непостижимо в даден момент. Така е и с нашата стара столица Преслав. Дали, защото не е толкова близо до главния път (като Плиска например), или защото винаги е изниквало нещо друго, не зная, но този град все ми убягваше. Успях да го посетя миналия уикенд. Но нека карам хронологично. Поводът за нашето пътешествие бе кръщенето и първия рожден ден на моят племенница Христина, която живее в Шумен. Тръгнахме в 10 часа в събота от София и спряхме чак във Велико Търново в 13:00 часа. Там хапнахме в Щастливеца под театъра, което се превръща в традиция винаги, когато съм в Търново. Отново бях възхитен от гозбите и доброто обслужване. След като се нахранихме се разходихме из парка зад Военния клуб. Странно, че чак сега го преоткривам този парк, а и винаги съм смятал, че е по-малък. Точно в 15 потеглихме за Шумен и към 17:30 бяхме там. На следващия ден бе и тържественото шумно събитие. Църковният ритуал се състоя от 11:00 часа, а племенничката почти го проспа, като се събуди чак, когато я топнаха в казана :) Калина пък държеше една свещ и бе сериозна, бидейки по-голямата кака. На обяд бяхме в мой любим ресторант в Шумен. Казва се Миналият век, освен чудесния ресторант и градина отскоро има и хотелска част с 11 стаи, които не устоях да погледна от професионален интерес. Самото тържество бе весело и приятно и завърши към 5 часа следобяд. Частта, която очаквах с най-голямо нетърпение, се състоя на следващия ден. Тръгнахме от Шумен към 9 след закуска и се отправихме съм Велики Преслав, минавайки през квартал Дивдядово. В края му видях стадиона, където играе третодивизионния Рапид. Пътят водеше към Върбишкия проход, но преди това видяхме табела, сочеща "Аул на хан Омуртаг" 1 км, край село Хан Крум. Тук е мястото да кажа: " Не вярвайте на разстоянията в километри от табели в България!" След като пресякохме реката и мостта се оказа, че има три черни пътя, но по интуиция улучихме правилния. Тук за разлика от главния път табелки нямаше. Пътят бе осеян с дупки и локви и бе повече от 2 км., но вече бяхме тръгнали. На едно място имаше изписани счупени керемиди и там се криеха три невестулки, които явно бяха малки, защото си играеха и се скриха, щом минахме с колата. Стигнахме до крепостта и я разгледахме. Заслужаваше си идването. До нея имаше каптаж с много вода, който както разбрахме по-късно в музея, е бил и причината да се направи този аул на това място. Само ми е чудно как до село Хан Крум е аула на Хан Омуртаг :) (това в рамките на шегата). Най-сетне стигнахме и Великият Преслав. Първо отидохме до музея, който се оказа в съседство с ...гробищата. Едно много любезно момче ни отвори трезора и ни разказа накратко за старата столица. Калина пък пъхаше кестени в дупките от решетките. Попълних две анкети, едната от музея, а другата за Катедра "Туризъм" в СУ, където и аз съм бил едни пет години :) Все пак зная, колко малко хора си правят труда да попълват анкети, особено, ако са дълги. Аз пък много обичам, да го правя. Може да похваля и музея за работното време, което е всеки ден, и за градинката, която са направили около сградата. След посещението в музея, с колата отидохме и до мостта на Омуртаг, който търсехме, а се оказа, че той е бил разрушен и сега новият път минава отгоре му. Точно до него има заведение със същото име и ние го избрахме за своя обяд. Преди това обаче прекарахме няколко часа в крепостта и разгледахме всичко подробно. Снимките може да видите тук. След като хапнахме, видяхме и още една стара част от крепостта, където има и по-нова църква (за съжаление затворена), графити по камъните на външната стена и старата сграда на музея. Всичко това трябва да се види, а не да се разказва, затова ако имате възможност отделете цял ден за Великия Преслав. Тръгнахме си доволни, но след Търговище, видях табела с надпис Мисионис - 800 метра. Проблемът беше, че я бях виждал поне 5 пъти и все се канех да го видя този древен град и все не успявах. Е този ден мечтите ми се изпълниха. Но пак ви казвам: Не вярвайте на разстоянията! След като паркирахме поне на 400 метра от табелата, ни очакваше изкачваме по билото, което бе поне 1 км. Може би са имали предвид, че е високо на 800метра, защото това мисля е реалната височина, където се намира крепостта. За нея нямаше нищо в пътеводителя, а може би причината бе, че е открита и възстановена през 2003 година, но си струва изкачването и гледката към пътя на Дервентския проход. Крепостта Мисионис е известна още като Крумово коле (този ден само Крум и Омуртаг ни бе в главите). Тръгнахме си по-тъмно, а започна и да вали. Дали от фаровете, но огромно впечатления ми направи броя на пътните знаци в село Брестовица (там където е разклона за пещерата Съева дупка). Мисля, че са през 5 метра и наброяват между 100 и 200 знака. Не зная в друго населено място в България да има толкова много. А ако не знаете къде ги произвеждат, ще ви кажа: град Антоново. В София стигнахме в 22:30, но бяхме доволни от преживяванията в последните топли дни на октомври. Все пак това е моя месец, а се очертават и други пътувания през него...

събота, 10 октомври 2009 г.

Калина с два рожденни дни за 2 годишнината си

Когато си мислех как да отпразнуваме рожденния ден на дъщеря ми, в главата ми идваха различни идеи. В крайна сметка оставих всичко в ръцете на жена ми и мисля, че се получи доста добре. На самия ден (21 септември) поканихме само роднините, тъй като повечето ни приятели искаха да използват четирите почивни дни, за да отидат някъде. Така бих направил и аз, ако нямаше повод за празник. Калина се радваше много на подаръците, а и бяхме украсили много добре. Тортата калинка бе домашно приготвена, а Калина реши да бъде оригинална и загаси свещите с ветрило първия път:) Празничният обяд, балоните и новата къщичка, играчки и дрехи бяха предпоставка за много настроение на самия ден. Все пак се побрахме в една стая и бяхме общо 8 възрастни и 2 деца. Съвсем на друг полюс протече втория рожден ден под кодово име "Детско Парти" в неделя от 11:00 часа ( в събота се отработваше понеделника). За него първоначално мислехме да го направим в детски център, но големите разходи ни отказаха. Този път тортата беше Мики Маус от близката сладкарничка. Децата си имаха собствена стая за игри и бяха 6 на брой. Възрастните бяхме 14 в другата стая с хапки и питиета. Не мисля, че детски център щеше да предложи нещо по-добро. Децата се забавляваха и нямаха ограничение във времето, а и възрастните бяха доволни, че има кой да се грижи за децата им, а се оказа, че имаме доста играчки в изобилие, за да се забавляват малките съкровища. Калина бе доста стеснителна в началото, но после се отпусна и игра доста. Получи доста хубави подаръци, а предполагам двата рожденни дни и песничката и тортите са и харесали доста, защото все ни кара да и пеем песничката за Мила, Кики!. А утре пътувам за Шумен за рожденния ден на племенничката си... Лека нощ!

Снимки от двата рожденни дни