събота, 5 март 2011 г.

3 март

И тази година реших да посетя честванията на националния празник на България с дъщеря ми. Миналата година тя бе на 2 и не разбра доста от церемониите, но тази година нещата бяха съвсем различни.

Първо отидохме пред катедралната църква "Александър Невски". Тази година не можеше да се минава покрай южната страна на църквата и се наложи да заобиколим през австрийското и италиански посолства и да минем през детектори за метал, което доста ни забави и хванахме края на церемонията. Купих на дъщеря си флагче за 2.50 лв. от многобройните търговци с различни по размер знамена. Имаше и жени, които продаваха цветя, за да се сложат на паметника на незнайния воин и при вечния огън. Точно натам се запътихме и ние и се озовахме пред камерата на Нова телевизия. След това ми се обадиха поне 20 души да ми кажат, че са че са ме гледали по новините. Аз се появявам в 4-тата минута на късните новини от линка в предишното изречение. Основният въпрос, който не се вижда, беше какво ни бе накарало в този студ да дойдем на празненствата.

Следващата спирка ни бе паметника на опълченците, където също имаше програма, а дъщеря ми хареса патриотичните песни и вееше знамето. Имаше облечени в костюми хора и доста знамена. Беше хубаво. Продължихме по Московска за да стигнем навреме за смяната на караула пред президентството.

Този път имаше по-малко хора, а както винаги отпред бяха децата, камерите, фотографите и журналистите. Церемонията беше чудесна и успях да заснема и две-три клипчета. Дъщеря ми остана много доволна и се снима с гвардейците. Хареса и музиката, униформите и не откъсваше поглед от гвардейците. Пита ме какво ли не, а аз имах отговорите, които и бяха нужни. Искахме да посетим и Археологическия музей, но точно в този ден той не работеше. Не разбирам защо...

След хубав обяд в бирария "Дондуков" с трамвай стигнахме и по последната си спирка за деня, Военноисторическия музей. Там различното беше на първия етаж, където под засилена охрана бяха изложени личните оръжия на Васил Левски, Христо Ботев, Панайот Хитов и други. Англичанинът попита, защо тези неща не са в постоянна експозиция, щом са толкова ценни и защо анотациите бяха принтирани на бял лист, вместо да се направят цветни платна. Едва ли причината е била само времето и средствата. Другата новост беше залата, посветена на Сръбско-българската война. Доста хора ни питаха, откъде сме взели знамето и това също е пропуск на музея, защото при безплатен вход можеше доста да спечелят от продажба на знамена. Все пак разгледахме всичко, а малката искаше да види всички гербове в музея :) Захласна се и по униформите.

След кафе в хотел "Капри" срещу входа на музея приключихме празника, защото Калина вече нямаше сили за повече, а остана само празничната заря, която гледахме по телевизията. Честит празник на всички българи!



Снимки от този ден има тук.

вторник, 1 март 2011 г.

Помощ, забремених жена си!

След подстригване в салона на мой приятел и чаша ароматно кафе в "Онда" погледът ми привлече една розова книжка, изложена до касата, на която с черни букви пишеше "Помощ". Асоциацията с пътеводителя и надписа "Без паника!" е удачна. Много е хубаво, когато прочетеш точната книга в точния момент, а още по-хубаво е, когато тя е гарнирана със страхотно чувство за хумор. Определено след "Футболът на слънце и на сянка" пловдивското издателство "Жанет 45" пак успя да ме спечели с нова книга, а именно с "Помощ, забремених жена си!"

Книгата е подходяща за всеки бъдещ и настоящ баща. Много добре са описани процесите, през които минава бременната жена и мъжа до нея. Жертването на футболни мачове за курсове за татковци, помощ на бъдещата майка, съобразяване с хормони, настроения и желания са само една част от нещата в тази книга. Никога не са бях замислял, че резултатите в google.com за бебе и бременност са в пъти повече от всеки резултат за футбол, Шампионска лига и от тези за най-известните отбори в света. Понякога темата може да стане мания не само на бъдещи майки, но и на татковците. По мое мнение колкото повече четеш по форуми и сайтове като BGmama, толкова по-притеснен ставаш и се объркваш. А за секса по време на бременност, а и след това авторът е отделил цели 3 празни страници :) Ето и реклама на самото четиво, която стои на корицата на гърба и на масите в кафето:

"Забременили сте жена и при малко повече късмет това е била вашата собствена съпруга. Позволете ми да съм един от първите, които ще ви честитят.

Тази книга представлява уводен курс във всичко, което не сте и пожелали да знаете. Няма да разкрасявам нещата – идните месеци ще са като филм на ужасите и главният герой ще сте вие. Ваши врагове ще са двете най-мистериозни същества на тази и на околните планети — бременната жена и бебето. Ще ви разкажа всичко за тези Извънземни. На език, разбираем за мъже."

От книгата става ясно, че здравната система в Холандия е доста по-зле от българската, що касае раждането. Насърчават ги да раждат вкъщи с акушерка, която не идва след 18 часа вечерта или преди 9 сутринта без значение на контракции и разкрития (не става дума за журналистически). В болницата анестезиологът също си тръгва в 17 часа без значение, дали някоя жена ражда или не. В Англия също зная, че жените раждат вкъщи, но като зная някои подробности около самото раждане аз лично предпочитам това да става в болница. Също така не бих присъствал като автора на раждането, защото това според мен е излишно и допълнително нажежава обстановката и пречи на лекарите.

Фикс идеята за мъжка рожба в Холандия, а и не само там, е също застъпена от автора. Той нарича зародиша Проектосин, а накрая жена му го дарява с дъщеря, за да е пълна иронията на съдбата :) Изкушавам се да напиша някои неща от книгата, но няма да го направя, за да бъде удоволствието от четенето и пълно и незабравимо. Както често се случва първа книгата прочете жена ми и много се смя и плака. Аз също я прочетох на един дъх, но само се смях. Страниците са 159, но са със широки редове и големи букви и се чете за една вечер. Като я хванете и няма оставяне. Главите са между 30 и 40, но са кратки и много весели. Книгата струва 9.99 лева и си заслужава да я четете по време на най-трудната част от денонощието за млади татковци и майки, а именно през нощта :)