понеделник, 20 юли 2009 г.

Шетба из Трънско

Вече ще мине почти месец откакто излязох в отпуск за две седмици. Ще се опитам в два поста да ви разкажа накратко къде бях и какво видях. Първата седмица от отпуската и от месеца започна с освобождаването на Студента. Отново останах сам и с оглед на ситуацията това положение ще продължи и до следващата година. Но тук няма да разказвам повече за това, а за моето пътуване. Никога не бях ходил в град Трън и региона. Затова интересът ми бе запален да видя красотите на този край на България. Имах едно дивиди от някоя туристическа борса и книгата на моя колега от БХВО и директор на музея в Перник Симеон Мильов "Шетба из Пернишко", която обхващаше и региона на Трън. Освен това наскоро той е издал и Речник на трънския говор. Мечтата ми е да направя подобна книга и за Пазарджишко с всички храмове, информация за тях и качествени снимки. Тръгнахме късно сутрин през Владая към Перник. През миньорския град минахме през квартал Изток по едно широко шосе, което се ремонтира и като стана готово ще улесни доста трафика. По обяд стигнахме град Брезник. Бях идвал тук само веднъж през една студена зима, но не помнех почти нищо. Посрещна ни огромен площад, читалището, което все още се ремонтираше и работници, които прибираха атракциони след отминалия Граовски събор. Разходихме се из центъра и ни хареса спокойствието и чистотата на общинското градче. Впечатли ни нова градска тоалетна, която блестеше от чистота и беше безплатна. Намира се зад читалището. Там е и кмеството, което е в основно ремонтирана сграда и с достъп на инвалиди. Там се намира и църквата "Свети Георги" от 1948, която е заключена, но от бележка разбрахме, че има и друг храм "Света Петка", който е и по-стар и там жената беше много любезна с нас, като ни разказа доста неща за историята на църквата, а я хванахме минута преди да заключи църквата, защото е само на 4 часа на ден. Опитахме се да видим музея, но беше затворен и беше с най-странното работно време, което съм виждал. От понеделник до петък от 9 до 18 и от 13.30 до 18.30, а от вторник до петък от 10 до 12 и от 14 до 16. Въпреки четири опита да бъдем в различно време там, той не работеше, а се оказа, че жената си правела ремонт вкъщи и затова не ходела на работа. Това разбрахме на следващия ден на връщане, когато потърсихме информация от читалището. Там директорката ни посъветва да дойдем в понеделник все едно ние може да идваме три дни поред само за да видим музея. В тази връка написах писмо до общината и читалището, за да има по-пълна информация и поне да оставят телефон за връзка, за да може посетителите да разгледат музея. В останалото време в Брезник посетихме извора с желязната вода (много живописно място, но водата е отврат за пиене-все едно пиеш ръжда),хотел "Бърдото", който почти ни изкуши да останем със спокойствието, чистотата и басейна, и парка с паметника от българо-сръбската война. Стадион "Чорни" го разгледаха на връщане. Всичките снимки от Брезник може да видите тук. Очаквайте продължението...

понеделник, 6 юли 2009 г.

Рони

Тази сутрин погребахме кучето ни Рони. Може би тя живя 12 години. Винаги си е била тук. Дъщеря е на старото ни куче Ерик и на едно куче на съседи. Приличаше едновременно и на вълк и на лисица и винаги беше много слаба. Брояха и се ребрата. Живееше при лоши условия. Никога не се оплакваше. Постоянно я местехме от място на място, но тя винаги се приспособяваше. Изкарваше доста време без храна и вода и под дъжда. Кучешки живот...
Колкото и да ми е неприятно признавам, че любимците бяха Бобчо, Ричард, Джанет, Ерик и Роки. Рони никога не се е ползвала с привилегии и често е страдала на фона на останалите кучета в къщата. Дори нямам нейна снимка да кача тук. Не сме я снимали въобще. Снощи я видях, че беше легнала и дишаше учестено. Гледаше тъжно и не беше докоснала храната си. Това ми направи впечатление и си мислех днес да викнем ветеринар. За жалост вече е прекалено късно. Стоях до късно тази нощ и ми се стори, че чух нещо към 2 часа. Нещо като тропваме и удар на камбана. Може би Рони е ударила синджира в металната врата, за да отбележи края си...
Едва като загубим нещо, осъзнаваме, че то ни липсва толкова много. Рони я кръстих на една стара любов от Плевен, Вероника, на която казваха Рони, и на песента на Алдо Нова "Хей, Рони!" Дворът опустя,а ние останахме само с едно куче, Ричард. Тази година донесе смърт за две от кучетата ни. Сбогом, Рони!

четвъртък, 2 юли 2009 г.

July morning

Точно преди 15 години предприех най-голямото си авантюристично пътешествие. Бях чувал за Джулая, но не бях ходил. Тръгнах с влак от Пазарджик до Бургас и на автостоп от Бургас до морската Варвара. Бях с едни дънки, фланелка на Led Zeppelin и малък бележник в задния джоб и химикал. Не се бях обадил на никого освен на моите съученички Пилето и Бисквитата. Родителите ми не са знаели къде съм и са ме обявили за издирване с полиция. Сега осъзнавам какво съм им причинил, но тогава мислех само за Джулая. Всичко беше вълшебно тази нощ, звездите, луната, спокойното море, песните край огъня, новите приятели, които ми дадоха одеало и споделиха нощта ми. Нощното къпане също бе тръпка, а скалите, поляната и желязното дърво само допълваха красотата на мига. Това уникално преживяване ме накара да ходя на Джулая в следващите 10 години редовно и ми донесе нов прякор: Хипаря. Това бе едно истинско ново начало и за разлика от Нова година беше истинско и необикновенно като емоция. Какъв по-добър начин за едно ново начало има от юлското слънце рано сутрин? Не случайно избрах датата на сватбата си преди 3 години да бъде на същата дата. Едно ново начало. Ето какво написах преди 15 години на бургаската гара по повод първия ми Джулай:

Чувам вятъра да плаче
в клоните на този бряст.
Плачът му тих е, но обаче
с него редом плача аз.

Морето е тихо и спокойно,
а изгревът е тъй прекрасен.
Слънцето я сякаш тройно-
мигът на раздяла е ужасен.

Няма граници в небето
Няма и за нас дори
Лунната пътека в морето
о, време, моля те, поспри!

Нощта бе звездна и чудесна
прекрасна в нея беше ти.
Падаща звезда за миг проблесна
стопи се всичко при първи лъчи...

01.07.1994 г.