
Екслибрисът е миниатюрна графика с приложен характер, която представлява гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на дадена книга. Идва от латинския израз „ex libris“, което означава „из книгите на…“ в смисъл „от библиотеката на…“.
Предпочитаният размер на екслибриса е 70х50 мм.
Елементите му са:
* текстът „ex libris“ (който може да бъде заменен от „ex biblioteka“ (из библиотеката на...), ''„ex musicis“ („из нотите или музикалните издания на...) и т.н. Възможно е екслибрисът да съдържа само изображение и име на собственика на библиотеката. Или да е текстови - без изображение;
* надпис с името на собственика (пълни имена или само инициали);
* графично изображение, свързано с личността или интересите на собственика или институцията, за която е създаден.
Самото изображение обикновено говори за отношението на художника към личността, интересите или професията на притежателя на книгата. Признак на майсторство е умелото вплитане на името на притежателя на книгата в графичното изображение, като за това съществена, равностойна на рисунката роля играе и шрифтът на надписа.
Екслибрисите се делят на: поръчкови (срещу заплащане от книголюбителя), колекционерски (художникът на своя глава създава екслибрис за някого).
Екслибрисът в различните страни носи различно наименование. Така например в Съветския съюз [дн. Русия] се нарича "книжный знак", Англия - "Book plate", Германия "Bibliothekzeichen", "Bucheignerzeichen" и "Buchermarke", Франция - "Marque de possession", Холандия - "Boek merteeken", България - "библиотечен" или "книжен знак" и т.н. Но наименованието "ex libris" и популярно и възприето в цял свят.
В България практиката да се указва кой е собственикът на дадена книга (чрез печати или ръкописни надписи "Из книгите на...") става модна още през 19 век, главно под руско и немско влияние. Първият запазен художествено изработен екслибрис е универсален (всеки, купил книгата, вписва името си на специално оставен празен ред в книжния знак) и е дело на Хараламби К. Тачев, който е автор и на герба на София. Публикуван е в книгата на Андрей Протич "Ева" (1907). Графикът Васил Захариев и неговите ученици, Преслав Кършовски, Бинка Вазова и Миша Попова имат съществен принос в засилената поява на художествено изработени екслибриси през 1920-те и 1930-те години. След 1944 г. доайени на БГ екслибриса са Пенчо Кулеков и художникът от Сливен Митко Бакалов.
Известни български графици — автори на екслибриси са Васил Захариев, Преслав Кършовски, Бинка Вазова, Миша Попова, Пенчо Кулеков, Митко Бакалов,Георги Пенчев, Жана Костуркова, Тодор Атанасов, Румен Скорчев, Виолета Гривишка-Танева, Атанас Василев, Петър Чуховски, Кирил Гюлеметов, Катя Костова, Ралица Николова, Тоня Горанова, Борислав Стоев, Стоимен Стоилов,Едуард Пенков и др.
Повече може да се прочете тук и тук.

Наскоро се замислих за създаването на свой екслибрис, който да има връзка с моя герб, но всичко това предстои да са случи и когато съм готов, ще го представя и тук, а той ще стои и на всички мои книги. Навярно за хора, които нямат богата семейна библиотека екслибрисът е излишен, но за всики останали е повече от задължителен.
Ето и някои хубави образци, представени с вкус и приятна мелодия:
P.S. Оказа се, че има и група с това име :)
Много интересно! Г-н Алексиев, благодаря за информацията и компилацията от екслибриси, както и за препратките! Смятам, и аз, да си направя такава маркировка за книгите ми, освен поради практическата нужда, но и поради слабостта ми към хералдиката.
ОтговорИзтриванес уважение- Х.Димитров-Тракийски
Г-н Димитров,
ОтговорИзтриванеРадвам се, че постът ми ви е допаднал и е бил полезен. Щом се интересувате от хералдика може би ще Ви бъде интересно на посетите този сайт: www.heraldika-bg.org
Сърдечни поздрави,
А.А.