Ex Libris

Съвсем случайно миналата събота в Пазарджик отново се отбих в Пазарджик в сградата на музея, за да видя, дали има някоя нова интересна експозиция. Вниманието ми прикова плакат, посветен на екслибриса и така имах честта да видя изложбата, наречена "Изкуството на екслибриса" два дни преди тя да бъде официално открита и напълно безплатно в Художествена галерия "Станислав Доспевски". Понякога наистина имам голям късмет. Разгледах я внимателно и харесах доста от образците. Тя ще продължи до 12 май, така че ви препоръчвам да я видите, ако имате възможност. С удоволствие разбрах, че у нас има Български Екслибрис център.Първата национална изложба на екслибриси в България е през 2002 г. През 2003 и 2005 г. в София се организират две издания на Международното биенале за екслибрис именно чрез този център, а той има и собствен журнал и хубава галерия на сайта си. Нека първо да видим какво казва Уикипедия за думата екслибрис:

Екслибрисът е миниатюрна графика с приложен характер, която представлява гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на дадена книга. Идва от латинския израз „ex libris“, което означава „из книгите на…“ в смисъл „от библиотеката на…“.
Предпочитаният размер на екслибриса е 70х50 мм.

Елементите му са:

* текстът „ex libris“ (който може да бъде заменен от „ex biblioteka“ (из библиотеката на...), ''„ex musicis“ („из нотите или музикалните издания на...) и т.н. Възможно е екслибрисът да съдържа само изображение и име на собственика на библиотеката. Или да е текстови - без изображение;
* надпис с името на собственика (пълни имена или само инициали);
* графично изображение, свързано с личността или интересите на собственика или институцията, за която е създаден.

Самото изображение обикновено говори за отношението на художника към личността, интересите или професията на притежателя на книгата. Признак на майсторство е умелото вплитане на името на притежателя на книгата в графичното изображение, като за това съществена, равностойна на рисунката роля играе и шрифтът на надписа.

Екслибрисите се делят на: поръчкови (срещу заплащане от книголюбителя), колекционерски (художникът на своя глава създава екслибрис за някого).

Екслибрисът в различните страни носи различно наименование. Така например в Съветския съюз [дн. Русия] се нарича "книжный знак", Англия - "Book plate", Германия "Bibliothekzeichen", "Bucheignerzeichen" и "Buchermarke", Франция - "Marque de possession", Холандия - "Boek merteeken", България - "библиотечен" или "книжен знак" и т.н. Но наименованието "ex libris" и популярно и възприето в цял свят.


В България практиката да се указва кой е собственикът на дадена книга (чрез печати или ръкописни надписи "Из книгите на...") става модна още през 19 век, главно под руско и немско влияние. Първият запазен художествено изработен екслибрис е универсален (всеки, купил книгата, вписва името си на специално оставен празен ред в книжния знак) и е дело на Хараламби К. Тачев, който е автор и на герба на София. Публикуван е в книгата на Андрей Протич "Ева" (1907). Графикът Васил Захариев и неговите ученици, Преслав Кършовски, Бинка Вазова и Миша Попова имат съществен принос в засилената поява на художествено изработени екслибриси през 1920-те и 1930-те години. След 1944 г. доайени на БГ екслибриса са Пенчо Кулеков и художникът от Сливен Митко Бакалов.



Известни български графици — автори на екслибриси са Васил Захариев, Преслав Кършовски, Бинка Вазова, Миша Попова, Пенчо Кулеков, Митко Бакалов,Георги Пенчев, Жана Костуркова, Тодор Атанасов, Румен Скорчев, Виолета Гривишка-Танева, Атанас Василев, Петър Чуховски, Кирил Гюлеметов, Катя Костова, Ралица Николова, Тоня Горанова, Борислав Стоев, Стоимен Стоилов,Едуард Пенков и др.

Повече може да се прочете тук и тук.

За мен първият сблъсък с екслибриса бе в семейната библиотика на баща ми. Той е започнал да я попълва от доста рано и в първите книги е слагал нещо като печат с името си на първата страница и на страница 51. Причината е била повече практическа, защото като дава книга на свой познат, приятел или роднина, тя да бъде разпознаваема и да не буди съмнение чие притежание е. През 1981-1982 година той възлага на художник да изработи екслибрис, който представлява елха, в която са показани интересите на нашето семейство, а в средата и има отворена книга и пламък над нея, като символ на познанието. Горе има слънце, а отляво и отдясно на книгата са изобразени музикално петолиние, което показва любовта към хубавата музика и кинокамера, защото и аз и баща ми сме големи киномани. Този екслибрис стои на всички книги в нашата семейна библиотика, която вече надхвърля 2 000 тома.

Наскоро се замислих за създаването на свой екслибрис, който да има връзка с моя герб, но всичко това предстои да са случи и когато съм готов, ще го представя и тук, а той ще стои и на всички мои книги. Навярно за хора, които нямат богата семейна библиотека екслибрисът е излишен, но за всики останали е повече от задължителен.
Ето и някои хубави образци, представени с вкус и приятна мелодия:



P.S. Оказа се, че има и група с това име :)