петък, 26 март 2010 г.

Часът на Земята

Надявам се тази година повече хора да подкрепят инициативата и да изключат светлините за един час утре 27 март 2010 година, събота между 20:30 и 21:30 часа. Най-важното е да се замислим за Земята, не само за час, а за повече време и да осъзнаем, че от нас зависи всичко. Много хубав пост по темата е написала siskata и там има и официалния клип на кампанията.

Аз няма да пускам клипа, а ще пусна една хубава песен на двама титани в рока David Coverdale и Jimmy Page, която ни призовава да погледнем първо себе си и тогава да съдим другите. Ако всеки може да признае грешките си и е готов на повече самокритика и не търси вината винаги някъде навън, то според мен нещата биха били различни за нас самите и за нашата планета.

вторник, 23 март 2010 г.

Етноентусиаст

Оказа се, че съм етноентусиаст. Че съм ентусиаст в доста сфери е ясно и ако няма ентусиазъм, няма и резултати. А аз предпочитам да съм човек на действието, а не само на думите. В случая става дума за публицистичен филм на БНТ , а предаването се нарича "Заедно" Същите хора се бяха свързали с мен преди години чрез сайта и направиха хубав филм за Ветрен дол. Затова сега ме потърсиха отново. "Заедно" търси различни етноси, националности и тяхното съжителство и най-вече толерантността на българите към различните етноси, а в същото време показва и духът на българските населени места чрез хората, живеещи там.

Този път филмът бе посветен на етноентусиазма, а аз се съгласих за участвам, за да разкажа повече за герба на Лозен и за сайта на селото, в които имам участие. В крайна сметка във филма се представих като етноентусиаст, а кметът на селото като етнореалист, а друг човек от селото като етноскептик. Не очаквах, че моите отговори на въпросите, ще заемат такава част от филма, но се надявам да съм помогнал и на прекрасния екип на БНТ, а и на Лозен, за да може да се рекламира селото. Филмът ще се излъчи отново по БНТ като повторение, а също и по БНТ САТ, а може да го гледате и тук.

Повече за филма може да прочетете тук

Иначе още като ученик съм влязъл в кадър на БНТ с моята любима говорителка тогава Анахид Тачева, която ми е задавала въпроси. По-късно имах и 3 дни работа в Канал 3, но това бе в един период, който бе труден за телевизията и условията не ме удовлетвориха. Кой знае как щяха да се развият нещата, ако бях останал там. Може би щях да бъда в неделя на мача в Мездра...

неделя, 14 март 2010 г.

Мерки и теглилки

Как са мерили нашите прадеди течности, площ, тежести и други, не се замисляме често в нашето забързано ежедневие. Да си призная и аз не бях търсил целенасочено по тази тема, но изложба в Историческия музей в Пазарджик, която посетих в събота, ме накара да потърся повече информация. Самата експозиция се нарича "Мерки и теглилки по българските земи" и гостува в Пазарджик до 30 март. Организатор и инициатор е Историческия музей в Търговище, а с експонати участват още и музеите от Варна, Шумен, Хасково, Полски Тръмбеш и разбира се и РИМ Пазарджик. Единствената книга по темата на Христо Харитонов бе изчерпана в музея, защото са оставили само 4 бройки, а явно интересът е по-голям, а тя е издадена през 2004 година и е близо 300 страници. Интересна информация за мерките и тяхното историческо развитие може да намерите в сайта на Българския институт по метрология, а също така и в статия в Уикипедия. Като недостатък на експозицията мога само да отбележа липсата на надписи на някои експонати, а също така и липсата на каквито и да е надписи на английски, което затрудни моя английски джентълмен, който прояви голям интерес към мерките. Попита ме коя година сме въвели десетичната метрична система, защото при тях тя е била въведена през 60-те, но все още има хора, които не могат да свикнат с нея дори 50 години по-късно. Международната система се изгражда върху седем основни единици (метър, килограм, секунда, кандела, келвин и ампер), посредством които може да бъде описано всяко физично явление. Прилагането на единиците от системата SI в България се регламентира в Наредба на единиците за измерване, разрешени за използване в Република България. Замисляли сте се обаче как измерваме и днес някои неща като лекарствата например. Сиропите за дъщеря ми, които и давах цяла седмица, са на супени и чаени лъжици :) Разбира се има и лъжички с милилитри, но и днес лекарите и готвачите боряват с лъжици, чаши и други средства, познати още в миналото и показани в изложбата. Иначе децата пият сиропи с хубав вкус, а възрастните хапчета с гаден вкус и странични ефекти. Как не обичам да пия лекарства, но тази седмица се наложи, защото грипът ме прикова вкъщи за цяла седмица. А с какво се мери доброто настроение?
С хубаво време според мен и повече усмивки. Дано идващата седмица е по-здрава и топла за всички и с по-добри новини и срещи. А ако имате път към Пазарджик, дори и в събота и неделя, може да посетите изложбата. Плаката може да видите по-долу.

сряда, 10 март 2010 г.

Радио Пазарджик

Днес радио "Пазарджик" става на 15 години. Може би мнозина не знаят, но това ми бе първото работно място. Не съм бил на договор и не сме получавали пари за това, но все пак това бе първото място, където ходех на работа почти година. Заедно с моя съученичка от езиковата гимназия правихме младежко музикално предаване, наречено Спектър М. Излъчваше се всяка сряда от 16:00 до 17:00 часа. Водихме го близо година, а доверие ни оказа управителката на радиото Ганка Маркова, която имах удоволствието да срещна наскоро.

В предаването канихме гости, представяхме нови албуми, за което аз ходих до София всяка седмица, за да купувам по една касета, давахме награди за загадки и куп други неща. Хубаво и весело време беше. Тонрежисьорите бяха готини и настроение не липсваше. Моя приятел записваше всяко предаване на касета, за което му благодаря и днес. Не сме станали чак толкова известни, но проходихме в занаята и ни увлече. Оказа се, че имаме подходящи гласове и интересна програма и доста хора ни слушаха, но не можеха да свържат лицата ни с радиоводещите, което си беше забавно по купони.

Най-запомнящото предаване бе за July morning, а също така и предаването с 9 версии на Summer time. Канихме и директора на езиковата гимназия, американеца Джон Кели, който преподаваше там и тогава за първи път превеждах директно в ефир. И днес като слушам записа, се смея на глас. Моментите са много и няма да ми стигне поста да пиша за всеки от тях. Гледката от 9-ия етаж на общината към града също си заслужаваше.

Пускахме хубава музика и имахме огромна свобода на действие. Ставаха и различни гафове, като вятър, който ти разпилява листовете, забравени песни, смях и какво ли още не. Чак сега осъзнавам, че това са били моменти от първата година на радиото и ние сме били част от тях. Радио "Пазарджик" ни даде много, за което аз съм благодарен и се радвам, че и днес го има. Дано да остане и да ни радва и да не го закрият, каквато опасност все още има. След него бях известно време и във вече несъществуващото радио "Оберон", където с първият си хонорар си купих walkman, а тези две години ще помня вечно като много хубави моменти от моя живот.

Повече за днешния повод може да прочетете тук и тук. А ето и ккаво пише в самия сайт на радиото:

"Радио Пазарджик отбелязва днес своята 15-та годишнина. Рождения ден на първото ефирно радио в пазарджишки регион преминава под мотото “15 години Радио Пазарджик, 15 години инфо и хитове”. Първият управител на Радио Пазарджик е Ганка Маркова, а първият глас в ефира е на Елена Зиева. През годините Радио Пазарджик придоби известност и с националния рекорд на водещия Сотир Узунов, който направи 72-часа ефир. И сега Радио Пазарджик продължава да бъде информационния лидер на областта. Днешният ден е подчинен на ефирни срещи с по-голяма част от огромния екип на радио Пазарджик през годините."

А всички, които са работили за радио "Пазарджик" поздравявам със следващата песен:

вторник, 9 март 2010 г.

8 март

8 март е празник и колкото и да се опитват някои да го отричат, то той е важен за всяка жена. Преди този празник бе повече празник на майката, а не на жената и като такъв се празнуваше и в детската градина.

Три години поред именно там съм подарявал на майка ми по някой рана или белег, защото точно на този ден преди официалната снимка все се е случвало да падна или да се ударя и вместо да зарадвам майка ми за празника, съм я карал да се притеснява за мен. Сега съжалявам за това и се извинявам.Затова и на снимките не съм усмихнат. На тази точно се вижда приликата на дъщеря ми с мен. Дали дъщеря ми също трябва да празнува 8 март? Не зная.

Тази година не успях да купя нищо (цвете или подарък) нито на майка ми, нито на жена ми, нито на колежките в офиса, защото стоя болен вкъщи с дъщеря ми и не успях да почувствам празничната атмосфера. Все пак има и други дни, когато трябва да ценим жените, а защо не и всеки ден, а не само на 8 март. Все пак на всички жени и майки, които празнуват днес, Честит празник!

неделя, 7 март 2010 г.

Книга за България

Получих книгата за България като подарък преди година и нещо, но чак в началото на тази година почнах да я чета. По принцип винаги подхождам внимателно към реклама от типа: "само тук ще видите непознатата България", но честно казано книгата ми хареса. Имам няколко забележки, но те касаят най-вече начина на поднасяне. В 67 глави и на 430 страници има доста информация и предложения за местенца в България. Повече време е отделено на Северна България (явно тя е по-непозната от южната), а Южна България е натъпкана в не повече от 6-7 глави. Всъщност точно това не ми хареса. Аз бих предпочел за всяко място да има отделна глава. Въпреки, че в една глава бяха събрани от 4 до 8-9 места, то те не надвишаваха повече от 6 страници, което правеше книгата лесна за четене глава по глава. Според мен имаше и две-три статии, които бяха общи и ни в клин ни в ръкав бяха сложени между други. Друго нещо, което ме подразни, бе за Камен бряг, където се събирали всяка година пропаднали хипари да слушат парчето на Дийп Пърпъл. Първо групата е Юрая Хийп и второ July morning започва първо във Варна, после се премества във Варвара (морската, но в статията за нея не бе споменато това), а в Камен бряг идват след това. От книгата научих много неща, които не знаех, а явно авторите също като мен обичат да търсят етимологията на имената на населени места в България и съм им благодарен за труда, който са положили. В края на книгата те казват, че са останали още места, които не са намерили място в нея, но се надяват това да стане в бъдеще. Не ми хареса и препускането по някои места, като се споменава съвсем бегло за тях. Явно смятат, че се знае достатъчно за тях. Друго нещо, което ме издразни, че постоянно се лансираше професор Васил Николов и неговите изследвания. Явно това е роднина или съпруг на авторката Румяна Николова, а другият автор е Николай Генов. Тук вече приключих с критиките и ги поздравявам за огромния труд, който са вложили. Препоръчвам на всеки да си вземе книгата, защото ще научи нещо ново за България и интересните селища и забележителности. Цената от 14,95 лева също е приемлива така, че хващайте книгата и поемайте. Все ще намерите интересен маршрут за уикенда или за отпуската, а аз продължавам със следващата книга за четене :)

Ето и самата реклама за книгата, която е на задната корица:

"Познаваме ли България? Мнозина биха отговорили положително, но това е, преди да разтворят страниците на тази книга. Прочетеното ще ги изуми и очарова. Освен до знакови места, за които всеки българин е чувал, авторите ни повеждат по пътищата на България до непознати и прекрасни кътчета от родината ни, за които дори не подозираме: църкви, манастири, пещери, свещени места. Преоткриваме както природни феномени, с каквито нашата страна е богато обдарена, така и паметници на историческото и културното ни наследство. Всеки от тях е показан не само от географски ракурс, но е отбелязана значимостта му в историческо, културно и дори литературно отношение. Описанието на забележителностите включва и любопитни факти, загадъчни открития, предания и поверия. Книгата не е обикновен туристически справочник, а произведение, което следва най-добрите образци в пътеписния жанр.

Опознайте непознатата България и още повече ще се гордеете, че сте българи!"

Ето една позабравена песен, в която се пее и за книги:

четвъртък, 4 март 2010 г.

Какво е 3 март?

Преди няколко месеца дъщеря ми ме попита какво е 3 март. Това се случи докато четях подарена за нея книжка, в която често се повтаряше трети март в едно стихче. Моите обяснения тогава не бяха достатъчни и тя поиска да и го покажа. За момента показах датата на календара, която е оцветена в червено. Това също не убягна от зоркото око на дъщеря ми и тя ме попита защо е червен 3 март. Отговорих, че това е националния празник на България и тя поиска да и го покажа. Точно това направих на днешния ден.

Издигане на националното знаме

За съжаление не успяхме да видим добре този ритуал, защото закъсняхме малко, а и мястото от южната страна на катедралата "Свети Александър Невски" бе ограничено заради построена сцена и ограничен достъп на граждани. Все пак вдигнах дъщеря ми високо и тя успя да види знамената и войниците и бе доста впечатлена и остана с отворена от изумление уста. Най-добре отразиха празника от БНТ и затова в блога си ще ползвам техни видеоматериали по случай 132 годишнината от Освобождението на България. В този материал видях как точно е издигнат флага тази година и как се развя на площада.

Продавачите на знамена и националния флаг

Поне на 4 места видях продавачи на нашия национален флаг. Лошото в случая беше, че всеки си имаше собствена интерпретация по случая. Имаше знаме с и без герб, с различен нюанс на зеленото, вариращ от много светло зелено до тъмно зелено и дори черно. Разположението на герба за жалост също бе различно. На това знаме гербът бе уголемен и разположен и на белия и на зеления цвят. Въпреки че съществува закон, изглежда никой не го спазва и няма санкции за това. На повечето хора това не им прави впечатление, както и неправилното слагане на знамето на балконите. Аз си купих от третата продавачка за три лева знаме за 3 март за дъщеря ми. То бе последното останало с такъв размер, но бе хубаво и с дървена дръжка. През повечето време Калина го носи гордо и го развяваше. На Дондуков пък именно заради знамето се спря при нас Симо Колев от БГ радио със сина си и ни пита откъде може да си купи знаме. Говореше се, че някоя политическа сила е раздавала безплатно знамена, но така и не се разбра, дали това е станало факт и къде.


Празник на националното знаме


Тук е момента да поставя въпроса за избиране на ден, който да е официален празник на нашия трибагреник. Такива празници има в много страни, а през годините този въпрос е бил поставян неуспешно от многоуважавания вексилолог г-н Иван Иванов, който е внасял своето предложение в Народното събрание, Министерски съвет и Президенството, но никъде не са обърнали внимание на неговото искане. Надявам се един ден да доживея да видя неговото желание изпълнено и българите наистина да започнат да уважават и разбират своите национални символи и да ги ползват и да се отнасят с тях по подобаващ начин. А дали този ден да бъде 3 март, когато всички изнасят знамената на видно място, или друг специален ден, то това няма толкова голямо значение стига да има празник на нашето знаме. Както всички повтарят няма пленено българско знаме в битка, но няма и ден в годината, когато това да се отпразнува подобаващо. Ето и какво се съхранява в Националния Военноосторически музей, за който ще стане въпрос по-късно. Става въпрос за знамената на Освобождението.

Тържествената смяна на караула

Следващият ритуал, който проследихме, бе смяната на гвардейците от 12:00 часа пред президентството. Стигнахме там сравнително бързо и се наредихме на първа линия, за да може дъщеря ми да гледа. На цялата първа линия бяха наредени деца. Проблемът бе, че стигнахме там в 11:30 и се наложи да чакаме доста и на нея и доскуча към края. Все пак още в 11:45 се извърши една смяна на караула, която бе същата като обичайната на всеки час. След това под звуците на трима музиканти, гвардейците направиха страхотна програма, която се хареса на всички и бе аплодирана бурно. Част от събитието има в края на този видеоматериал на Новините по Про.бг.

Ден на отворените врати във НВИМ или как оригиналът на Самарското знаме привлече хиляди в музея

Като завършек на деня заведох семейството си във Националния Военноисторически музей. Там само в този ден можеше да се види оригинала на Самарското знаме и явно това бе привлякло хиляди хора, защото за него се чакаше на опашка. Разгледах и останалите експозиции и се възползвах от възможността да заснема различни гербове и знамена, изложени в залите на 4 етажа. За самото знаме чаках около час и нещо, но си заслужаваше, защото освен него бяха показани и други знамена, за които споменах по-горе. Хората се тълпяха и обсъждаха всичко, което виждаха, зажадняли за знания, а един дядо ме похвали, че съм довел дъщеря си именно тук на този ден. В отделна зала на първия етаж се прожектираха филмите: "Под игото", "Капитан Петко войвода" и "Пътят към София". Накрая дъщеря ми си поигра на двора на музея. Надявам се всеки, който е дошъл, да е намерил нещо ценно и да е научил нещо ново. Така беше и за мен, а моето посещение имаше и друга цел и тя се наричаше:

Гербът на Райчо Николов

Още при предишно свое посещение в този музей ми направи впечатление този герб, а и историята на майор Райчо Николов. Него си спомням още от учебниците по история и от разказите как преплува Дунава с кратунките и едва не замръзва, за да предаде ценни сведения на руските войски. Този негов жест впечатлява руснаците и те му осигуряват образование и го удостояват с герб. Все пак не са били много българите със свой собствен герб, да не кажа, че няма други такива. В материала на БНТ казват, че няма негова снимка в музея, но аз ще ги опровергая, защото я снимах точно там :) Ето я и снимката му. По ирония на съдбата той е единствената жертва на Съединението в Пловдив, когато е бил убит по погрешка от началника на пощенската станция. Чудно ми е само, дали неговите наследници са наследили и ползват герба. Вероятно не.

В края на деня дъщеря ми каза, че много и е харесал 3 март, а моята задача, да и го покажа, е изпълнена. Вече вкъщи гледахме празничната заря пред парламента, а аз си спомних как преди две години бях там точно с белгийци, които бяха впечатлени от нашия празник. Ето къде бях и на 3 март миналата година, а сега ви поздравявам с един стар и хубав български химн, който звучеше, когато си тръгвах от музея:

понеделник, 1 март 2010 г.

Наградната система в изложба или медалите в България

Не съм се интересувал много от фалеристика, но една изложба в Историческия музей в Пазарджик, привлече вниманието ми. Тя е посветена на националния празник 3 март и идва от РИМ "Стою Шишков" град Смолян. Над 140 медала от Освобождението до края на 20 век са събрани във витрините на РИМ Пазарджик и някои от тях са наистина уникални. Впечатли ме ордена за човеколюбие, който е точно след войните. Хората са били награждавани и оценени подобаващо в тези времена. След 1945 година нещата малко се променят, а и самите медали не впечатляват, като изключим орден "Стара Планина" и "Св.Кирил и Методий". В днешно време се награждават доста хора, които не заслужават тези медали или ордени, но историята ще бъде най-добър съдник за това. А вие ако имате път към Пазарджик или свободно време в града, посетете ескпозицията. Тя ще бъде там до 22 март. На втория етаж е изложбата, посветена на Музиката в Пазарджик от 30-те години на 20 век, която също си заслужава да бъде видяна. Приятно разглеждане!