понеделник, 26 юли 2010 г.

Смяна на лични документи

Най-интересната част от подмяната на личните документи е сравнение на снимките :) На тази тук съм снимам през 2000 година и съм с перчем и слабо лице. През последните 5 години всеки, който гледаше личната ми карта и шофьорската книжка, се чудеше, дали това действително съм аз. Ами аз съм, а 10 години е период от време, в което физиономията на човек се променя (явно затова са решили да сменят документите в такъв срок).

След одисеята на сестра ми, която смени личните си документи в началото на кампанията и въпреки вида на поръчката (бърза), ги получи по-късно заради сривове в системата, аз бях скептично настроен, когато вчера отидох в полицията на Пазарджик да си подам документи за смяна. Валеше дъжд,което разваля и прически и мокри и ризи за новата снимка, а отгоре на всичко и площадът бе в ремонт и трябваше да се обикаля.

Още като влязох, видях лутащи се хора, които се чудят на коя опашка да застанат. На бял лист видях реда за подаване, а именно: 1. Разпечатване на заявление; 2. Плащане на такси; 3. Подаване на документи. Имах късмет и на гише 4 нямаше никой. Поискаха ми личната карта и паспорта и ми принтнаха едно заявление със снимката от паспорта (все пак тя е по-актуална). Подписах и декларация на самото гише, че са ми дали заявлението. Самото заявление попълних за 5 минути, а на стената имаше и образец, който за жалост никой не гледа. Попълването бе най-вече за данните на родителите ми и на жена ми, с която съм нямал нищо общо при подаването на предишните ми лични документи. Другите неща трябва само да оградиш или зачеркнеш "вярно" и "невярно" и да се подпишеш. Друг е въпроса, че и данните за родителите ми ги имат и при тях можеше да бъде вярно или невярно, но както и да е. Обадих се на жена ми да ми продиктува ЕГН-то си (на родителите искат само рождена дата), написах вярно на всички места освен на едно (изписването на името ми на латиница).

Още при първата смяна исках на латиница имената ми да се изписват с "х" вместо с "ks", но тогава нещо се заплеснах и не писах това свое си желание. Баща ми например бе по-съобразителен и си ги направи така. Сега като имах възможност написах, че старото е невярно и отдолу изписах как точно искам да ми бъдат изписани трите имена на латиница. На гишето при подаването ме питаха, дали имам съдебно решение за това, а аз им отговорих, че не си сменям името на кирилица и според мен за това е направено по този начин заявлението. Съгласиха се с уговорката, че го запиша и на заявлението при КАТ за нова книжка, което и направих.

След плащането, за което чаках на най-голяма опашка поне 20 минути, бях трети на последното гише и оттам в кабинката за снимка, за подпис и снемане на отпечатъци. Чаровно момиче с очила ме предразположи и ме накара да седна на стола и да гледам в апарата, а тя ме снима. Самата снимка виждах на екран пред себе си, който те посреща с: "Добре дошли!". След това сложих последователно левия си и десния си показалец за биометрични данни и се подписах със специална писалка. Това бе всичко. Минах точно за 30 минути и то най-вече заради опашката на клона на банката. Точно след 30 дни ще имам нови лични документи, а накрая ти дават номерче за получаването им.

Оказа се обаче, че трябва да ходя и в КАТ за смяна на книжката, а за там бях чувал, че се чака по 4-5 часа. Редът там е друг. Първо се плаща в клона на банката (нямаше никой и платих за 2 минути), а после се разпечатва същото заявление на гише 1 и накрая всичко се подава на гише 2. За жалост улучих обедната им почивка от 12:00 до 13:00 часа и ходих да хапна в близкото OMV. След това се наредих на дългата опашка пред гише 1 и там разпечатаха същото заявление, което попълвах и в полицията, но вече с новата снимка, направена преди няколко часа. Защо всичко не се прави на едно място като заявлението е едно и също?
Ето защо. На това гише в друга система ти проверяват, дали нямаш неплатена глоба/акт/фиш и не можеш да си извадиш нова книжка докато не ги платиш. За щастие аз нямах такива, а се оказа че за 15 години имам само един акт за 20 лева заради неправилно престрояване :( Няма да мога да взема златен талон. За него трябва да не си извършил нито едно нарушение в рамките на 10 години.

В КАТ се попълват и две декларации. Едната е на момента, че си получил заявлението, а другата е, че носиш отговорност за информацията, която подаваш. На второ гише чаках повече, защото при всеки човек, дамата отиваше да намери неговия картон в картотеката и да го донесе при документите. Особено внимание отделят и на медицинското свидетелство, което е важна част от подаваните документи. Взимат ти стария талон и ти дават нов, който също е изписан на ръка (не разбирам защо трябва да е така). На един човек му бяха изпуснали последната цифра от ЕГН-то и той трябваше да се връща на опашката. Всички гишета в КАТ са направени ниско, за да се навеждаш,за да може да чуеш какво ти казват. Добре поне, че не се наложи да ме снимат втори път :) Тук подаването ми отне 1 час, но хора на опашката казаха, че дъждът е уплашил доста хора и затова съм минал толкова бързо. Представяте ли си?

В крайна сметка съм доволен, че успях да подам всичко за час и половина, но все още бюрокрацията е много голяма. Според мен и за трите документа едно заявление е достатъчно и попълването му втори път е излишно. Мисля, че системата на МВР и КАТ трябва да е една и съща и да може да се плащат глоби и в полицията, ако търсят събираемост. Служителките в КАТ работят с допотопни компютри в DOS система с гадни монитори, на които са сложили стъкла за предпазване. Само при една, където принтираше заявлението имаше свестен монитор, но все пак тя на друг стар проверяваше, дали нямам фиш. А за търсенето на ръка в картотеката не ми се говори. Една от служителките търсеше повече от половин час картона на един човек и въпреки помощта от друга, не успя да го намери и така опашката на гише 3 за получаване се увеличи неимоверно, а тези на гише номер две можеха да се насладят на деколтето на красивото момиче, което се беше навело търсейки заветния картон в един кашон :)

Приятно вадене на документи!

сряда, 21 юли 2010 г.

Обедно меню в хотел

За близо 10 години работа в центъра на София ми се наложи да опозная добре много заведения за обяд. На някои от тях ставах редовен клиент, а други вече ги няма. Напоследък ми харесва, че виждам ресторантьори, които влагат мисъл и планират как да привлекат работещите за обяд.

С интерес следя какво се случва с хотелите и макар обедното меню да го е имало и преди, то сега то придоби нов смисъл и намери своя нова аудитория чрез социалните мрежи и най-вече facebook. Там можеш да споделиш своето мнение за менюто и да получиш отговор почти веднага, а също така и да дадеш препоръки. Повечето ресторанти и заведения в хотелите предлагат закуска само и единствено за своите гости, но за обяд стоят празни или са малко посещавани. Обедното меню с приемливи цени запълва дупката и води нови приходи за ресторантите. Първи забелязах да пуска обедното си меню във facebook хотел "България" в Бургас, но за съжаление, когато бях там, не успях да го опитам, но ще го направя следващия месец.

В София от доста време бутиковият хотел Les Fleurs на Витошка има обедно меню, но цените там са твърде високи. Във фейсбук менюто всеки ден пуска и хотел "Мария Луиза" на едноименната улица и там цените са приемливи, обстановката е хубава, а обслужването е отлично. Проблемът според мен е, че приятели на хотела стават предимно работещите в туристическия бранш, което не пречи те да хапват там и да пълнят ресторанта за обяд.

Най-доброто попадение за мен обаче е Corner Bistro към новооткрития хотел на Христо Белчев Sofia place. То разполага с 49 места и има два входа (един от хотела и друг директен от улицата). Масите са разположени на дълъг диван или пейка с меки възглавници, а от другата им страна има разноцветни столове. Над масите висят крушки, а стената всъщност е за магнити, където всеки може да сложи свой спомен от пътуване и така да нарисува и да остави част от себе си в заведението.

Обслужването е винаги придружено с усмивка и всичко от обедното меню е написано с тебешир на кафяво пано. Безжичен Интернет покрива безплатно всички маси и е чудесен избор на бизнесмените. Всичко, което съм опитал досега при моите 4 ходения, беше много вкусно. Цените също са доста прилични и определено си заслужава като съотношението цена качество е в полза на качеството. Винаги има хубави хора там и атмосферата е доста уютна и приятна. В двата ъгъла на стената високо са разположени плазмени телевизори, които предават основно мачове по Нова спорт, а от капандурните прозорци висят футболни топки. Защо не открих мястото по-рано и да гледам тук Световното?

Вероятно има и доста други хотели с обедно меню и с присъствие в социалните мрежи, но мен вече ме грабна бистрото на ъгъла (Corner Bistro) и е на път да ме направи редовен посетител и клиент.

Приятен апетит!

вторник, 20 юли 2010 г.

Слънцето и луната

Когато танцува луната,
Тръгвам да търся звезди.
Прилепвам ухо до земята,
Търся чужди следи...

Светлината търси своя мрак,
Аз търся малко тъмнина.
Луната липсва пак,
Слънцето е само една звезда.

Слънцето огрява сенките горещи,
поело вината на своите плещи.
Денят определя работното време,
Нощта пък е на луната бреме.


По улиците на моята душа
Безшумно стъпва любовта.
Наднича и изскача тя
На тротоара на деня.

19.08.2009

понеделник, 12 юли 2010 г.

Grand Finale

Започнах да пиша този пост още нощта след финала, но където и да търсех не успявах да намеря снимката, която да сложа за него, а именно на шпалира, който холандците направиха, за да приветстват новия световен шампион. Освен това исках да прочета каво ще напишат медиите за него и след това да изкажа и своето мнение.

Всеки футболен фен очаква финала и винаги с него са свързани най-големи очаквания и всеки иска да гледа страхотен футбол и много голове. Това световно първенство нещата бяха различни. Доста различни. Много прогнози не се сбъднаха. Много отбори се провалиха. Много играчи не показаха това, на което са способни. Още преди да започне турнира, бях дал като прогноза финал Испания - Англия и казах, че Испания ще спечели. Е поне едно нещо познах. Мой приятел ми каза, защо въобще слагаш Англия като те се дънят традиционно. Надявах се, че с Капело ще е различно. Да, ама не.

Но да се върнем на финала. Големите очаквания и надеждите за добра игра на новия световен шампион не се оправдаха напълно. 45 нарушения, 14 картона, от които един червен и само един гол в продълженията, до които се стига за шести път на мондиал. Това не е финала, който всички очакваха. Мачът за трето и четвърто място повече прилягаше на финал: 5 гола, греда в последната секунда, красиви голове и обрати и много красив футбол. Германия и Уругвай обаче играха красиво и без напрежение, а на финала беше друго.

Видях много дефанзивен футбол и страшно много нарушения, като каратиският удар на Де Йонг бе апотеоза на всичко. Съдията трябваше да даде червен картон на октопода Пуйол, който подобно на известния си оракул също прекрати кариерата си след световното, но Холандия имаше два уникални шанса за гол и ги пропусна, а Иниеста вкара в 116 минута и веднага го прекръстиха на Свети Андреас ( не зная дали има такъв светец в Испания).

За мен беше огромна грешка Фернандо Торес да остави Ливърпул във важните мачове, за да се оперира и да е готов за Световното. И като беше готов какво стана? Беше бледа сянка на себе си и никой няма да го запомни с нещо уникално. Не вкара нито един гол, а във финала получи и разтежение, което може да му коства още месеци възстановяване. Но така е като пренебрегваш Ливърпул...

Аз лично очаквах този финал да е двубой за голмайсторския приз между Давид Виля и Уесли Снайдер, но това не се случи и след края на първенството имаше 4 играча с 5 гола в актива си. Все пак наградата взе Томас Мюлер, който има и три асистенции, а също така бе награден за най-добър млад играч и заедно с третото място на Германия отстрами положението за немците.

Все пак за най-добър играч бе избран друг голмайстор Диего Форлан, който напълно заслужено постигна почти всички тази година и с клубния си и с националния си отбор. Наградата за най-добър вратар отиде при моя любимец Икер Касияс, който не успя да сдържи емоциите си и заплака след гола, а след мача целуна жена си, докато тя се опитваше да му вземе интервю.

Не беше коректно БНТ да ни лишава от награждаването на Холандия и Испания, а да гледаме многократно какви ги върши фурията слончето Нели, а също така и да почне по-късно второто полувреме, но както и да е. За първи път гледах финал на Световно вкъщи с жена ми, но емоциите бяха същите.

Най-хубавото нещо на финала бе шпалира. За мен това е уникално признание и голямо джентълменство и заслужава похвала. Въпреки разочарованието от загубата, въпреки несъгласието с отсъжданията на Паяжината (и така може да се преведе фамилното име на полицая от Родъръм), те имаха честта да направят шпалир ( на английски думата е guard of Honour) на испанците, а съотборниците в Ливърпул Пепе Рейна от победителите и Дирк Каут (или Кайт) и Маркус Бабел се прегърнаха, с което показаха, че съперничеството свършва с последния съдийски сигнал и те отново са приятели и съотборници.

Не мога да разбера обаче защо няма снимки на този достоен акт. 4 дни търсих сред хиляди снимки и явно никой не е снимал точно това, а може и аз да не съм го открил. Представете си само как след години Левски прави шпалир на ЦСКА, за да го поздрави със спечелването на титла след последния мач помежду им :)

Представихте ли си го?

А сега си представете Африка и отминалото 19 СП и кажете с какво сте го запомнили:

- с новия осми световен шампион Испания
- с липсата на България
- с малката резултатност
- с разочарованието от звездите Меси, Рууни, Торес и други
- с октопода Паул
- с песента на Шакира

вторник, 6 юли 2010 г.

Джулая 16 години по-късно

Какво е нужно да накара човек да стане в 4:30? Работа, жена, път. В моя случай беше изгрева на слънцето на морето или вече добил популярност като Джулай.

Моята история

За първи път посрещнах Джулая преди 16 години във Варвара на морето. Моментът бе такъв, че срещнах доста трудности и проблеми и търсех някакъв изход. Тръгнах на шега без да се обадя на никой с влак до Бургас и на автостоп до Варвара с дънки и фланелка на Led Zeppelin един тефтер и химикал. Не помня откъде бях чул за този празник, но това сега няма значение. Оказа се, че съм бил на второто честване на Варвара. Там до желязното дърво на малката поляна над скалите аз открих каквото ми бе нужно. Край огъня хората ме нахраниха, дадоха ми одеало да се стопля, свириха на китара любими песни и говореха с мен без да ги интересува откъде съм, колко съм голям, с какво се занимавам и какво правя там.

Всичко в тази нощ беше вълшебно. Луната изгря пълна и ярка и направи лунна пътека в морето. Нощното къпане бе като ритуал, посрещането на изгрева на слънцето като едно ново начало. Не случайно сравняват Джулая с Нова година. Помислете си само, ако преди години хората бяха избрали 1 юли за начало на Новата година, а 1 януари за средата. Сигурно и тогава щяха да се намерят хора, които да празнуват 1 януари. Поводи и празници винаги се намират, а всичко е в нашите глави и възприятия. Песента на Юрая Хийп допълни всичко по перфектен начин, а след това всички си тръгнаха. На гарата в Бургас написах стих за Джулая в същото малко тефтерче, в което запазих спомена. След това всяка година ходих на морето за Джулая като съм го посрещал и във Варна, във Варвара, на Камен бряг, на Ахтопол и на още няколко места.

Историята на Джулая

За първи път 1 юли се празнува в България нейде в средата или края на 80-те години на ХХ век. Тогава мястото е Варна, а основателите му са имали други причина да се съберат, а една от тях е края на военната служба и новото начало за един от тях. Джулая се е превърнал постепенно в движение, което привлича хора от близо и далеч, но заедно с това води на празника и хора, които нямат положително усещане към него и именно това кара създателите му да го преместят на друго по-диво и неизвестно място, а именно на Варвара през 1993 година. С годините повече хора научават мястото и то отново бива изместено на Камен бряг. Там се случва същото и вече има хора, които го празнуват на Карадере или на Иракли, а предполагам, че това ще се промени и местата ще бъдат различни в течение на времето. Всеки сам възприема празника и го свързва с различни символи, а все по-често са и концертите на този ден.

Джулай 2010 в Бургас

Тази година бях решил да отида във Варвара да посрещна слънцето и да видя как са се променили нещата след 16 години. Съобщения във фейсбук за предстоящ концерт на групата Sunrize заедно с Кен Хенсли от Юрая Хийп ме накараха да си променя плановете. Денят съвпадаше и с 4 години от моята сватба, която също бе на 1 юли, но във Варвара в подножието на Родопите. Тръгнах на 30 юни след работа с жена ми и колата към 15:00 часа и качих на стоп двама хипари (момче и момиче), които отиваха на Джулай в Карадере. След четири касетки с хубава музика, приятни разговори и 4 часа и нещо с 4 спирки по пътя бяхме в Бургас, оставихме ги на пътя за Варна и се настанихме в хотела, вечеряхме и се отправихме към Централния градски плаж в Морската градина на Бургас.

Въпреки, че беше обявен за 21:00 часа концертът започна в 22:00, но това ни устройваше, а групата Sunrize, начело с Георги Мархолев, който е подел инициатива Джулая да стане национален празник, изпяха страхотни блусове и кавъри на стари, но златни парчета. После на сцената се появи и Кен Хенсли, откривайки с песента The wizard своето участие. Следващите песни в листата бяха Free me, Easy Living, Lady in Black и разбира се July morning. Видяхме и трейлъра или съкратената част на клипа на песента, а аз разбрах, че Община Бургас за трета поредна година организира такова събитие тук, за което заслужава похвала. За втори път гледах Кен Хенсли наживо, като преди това той беше на концерт в Банско, наречен July Evening през 2005, на който аз бях част от организаторите. Не си спомням само дали на концерта на Юрая Хийп в НДК преди този пак той участваше. Друго интересно през тази вечер бяха червени фенери с парафин, които се пускаха в небето, а и няколко огъня на плажа. Луната също изгря и направи лунна пътека. Концертът на групата свърши малко след полунощ, а ние не останахме за другите групи (G.R.A.S., FOUR и "Мистър Вагабонд"), а предпочетохме да поспим от 1 до 4:30, когато отново се върнахме на плажа, за да посрещнем изгрева. За съжаление имаше облаци, но и те не успяха да провалят момента. За първи път посрещах Джулая в Бургас и за първи път с жена ми. Снимки може да видите тук.

Джулая на Варвара на 2 юли

Тъй като Джулай реално може да се нарече всяка юлска сутрин от 1 до 31 юли, аз реших все пак да отида и до Варвара и да посрещна слънцето и там на 2 юли. Отново станахме в здрач в 4:30 часа и ходих по старата пътека, която явно не бях забравил, а се ориентирах добре в тъмното и стигнахме до Желязното дърво и морето. За мое огромно учудване нямаше никой там и така имахме свой частен Джулай. Този път нямаше облаци, а изгревът на слънцето бе все така хубав. Посрещнахме го слушайки песента от телефона ми. Не съм си представял подобно нещо преди 16 години, когато отново бях тук. Не съм си представял, че ще спя на хотел във Варвара, защото тогава тук имаше само две кръчми и няколко къщи. Този път обаче хотелът, който носи името на селото, си заслужава и мога да го препоръчам на всеки. Снимки от този Джулай има тук.

Накрая бих искал да споделя, че чувството при посрещане на слънцето е еднакво и всичко е в душата и сърцето, както пеят Юрая Хийп от 1971 година до днес...

сряда, 30 юни 2010 г.

Пътуване към корените

Преди няколко седмици предприехме едно пътуване към корените на нашия род. Искаше ми се да разбера какво е подтикнало прадядо ми Алекса, на когото съм кръстен, да напусне родното си място, а също така, дали там са останали наши роднини. За съжаление въпреки положените усилия нишката се губеше до самия край на пътуването и постави повече въпроси, а не отговори на нашите.

Пътуването премина през красотите на Западните родопи, а именно през Ракитово, язовир Батак, язовир Малък Беглик, Голям Беглик (Васил Коларов), Широка поляна, язовир Доспат, град Доспат, Сатовча, Долен, Гърмен и целта Огняново. Няма да се спирам подробно на всяко място, а ще пиша направо за Огняново. В България има четири населени места с това име, като едното е в област Пазарджик, а това е в област Благоевград. Другите две са в област София и в област Добрич. Аз лично съм против съществуването на населени места с еднакви имена на територията на една държава, но това е друга тема.

Селото е известно най-вече със своите минерални извори, а хората разправят, че преди години минералната вода стигала до всеки дом. Днес това не е така, но все пак има над 10 хотели и семейни къщи, които предлагат настаняване и минерална вода. Ние отседнахме в Алексовата къща може би заради името, въпреки че роднински връзки нямаме, но собственикът е много готин зъболекар, който работи в София и държи да направи старата семейна къща в един уютен и добър семеен хотел и го е постигнал. Има уют, има и атмосфера. Личи си, че е правено с доста любов и с внимание към детайла. Но ние бяхме тук за друго.

Вече бях направил предварителни проучвания по телефона с кметството и с общинския център Гърмен, но не успяха да ми помогнат. Следващата ми цел бе църквата, която е от 1835 и е запазена и хубава. Не ми позволиха да снимам вътре иначе щях да покажа колко красива бе тя. Там не пазеха архиви и регистри преди 1945, а и не успяха да намерят. Посетих и всички хора с тази фамилия, но нямах успех, въпреки че всички бяха много любезни и услужливи. Дори един от тях ми каза: "Момче, тази история ми звучи като научна фантастика!" Фантастика, но аз се опирах на документи. Притежавах кръщелното свидетелство на брата на моя дядо, който е роден през 1899 година във Фотовища (така се е казвало селото до 1934 година) и там фигурират имената на майка му и баща му, свещеника, чиито гроб се намира в двора на църквата, а също така и печата на тази църква и Неврокопската епархия.
След църквата проверих и гробищата, но дори и мъртвите не ми помогнаха. Баща ми и мой чичо са идвали през 1992 година тук и тогава наш братовчед с името Асен им е разправял всичко за рода. За нещастие баща ми тогава не си е правил труда да го запомни, а чичо ми вече не е между живите. Асен също е починал миналата година и така тайната за връзката е отишла заедно с него в гроба му. Синовете му не знаеха нищо и така историята остана отворена без щастлив край.

Самото село освен изворите, хотелите и църквата има и джамия, стадион, училище, ясли и детска градина, туристически център, площад, читалище, аптека, няколко хранителни магазина и около 1 600 жители. Интересно е, че в старата част на табелки все още го пишеха Огненово, защото едва през 1966 година е станало Огняново, като още пред 1934 са превели така гръцкото фотос, с което гърците са наричали светлина, слънце и огън. Огън и вода. Това е Огняново днес. Много хубава статия за селото може да намерите тук

В селото е имало 7 воденици. В една от тях е работил прадядо ми, който е бил воденичар. Днес останки са останали само от една, а и реката вече не е така пълноводна, а е малко поточе, което напомня за славното минало, това правят и старите къщи в селото. Хората вече са забравили миналото си, а не бива. Аз ще продължа да търся и със сигурност ще посетя Огняново отново. Посетете го и вие. Заслужава си.

Снимките от Огняново

Хотела може да резервирате онлайн оттук

сряда, 23 юни 2010 г.

100 грама кафе и уют


Една моя позната и колежка веднъж ми показа едно страхотно местенце в центъра, което в последния един месец се превърна в мой утринен пристан. Благодарение на нея аз открих място, което е без цигарен дим, тихо, спокойно и уютно. Не бих предположил, че известната верига от магазини "100 грама сладки" са направили и салон за кафе, но това е факт. Намира се на улица "Ангел Кънчев" и обслужването и атмосферата са на ниво, а също така и продуктите им. Кафето се сервира в хубава порцеланова чаша от английски сервиз в табла заедно с две сладки (бяла и кафява - каквито бучки захар има и във всяка захарница на всяка маса). Пушенето е забранено и затова в салона е много приятно и чисто. Ухае добре и е едно хубаво място за сутрешно кафе и хубав портокалов сок в забързания ден. Момичетата и момчетата са облечени в униформи и са много любезни и учтиви. Като недостатък мога да отбележа липсата на суха сметана, на на фона на всичко останало това е много малък проблем. Чисто, приятно и свежо. Тук може да си прочетете вестника на спокойствие или да срещнете приятели и да чувате какво си говорите без да се съобразявате с шумна музика. Този салон спокойно може да бъде и във Виена, а виенското кафе, което предлагат, е превъзходно. Само искам да уточня, че това не е платена публикуция, но ако от 100 грама сладки решат да направят нещо по въпроса съм навит за безплатно кафе :) Интересното е, че това място е заобиколено от кафета и конкуренцията е голяма ( до него има друго кафе, а срещу него са Онда, Джимис и сладкарница Пчела), но там е винаги пълно, задушно, задимено и шумно. Който обича спокойствието и тишината, за да се откъсне от ежедневния стрес, то това място бих препоръчал. Вярно е, че цените са малко височки, но за качеството, което предлагат са нормални. Кафето е 2.20 лева, а работното време е от 8:00 до 20:00 часа. Очаквам с нетърпение следващата сутрин...

неделя, 20 юни 2010 г.

Предай нататък

Зелената фея ми подаде щафетата, но не със салама и въпреки че това се случи през миналия месец май, едва тази вечер реших да приема предизвикателството.

10 неща, които ме правят щастлив:

1.съществуването, живота, смисъла и фактът, че ме има тук и сега
2.хубава песен, филм, театрално представление, книга, преживяване
3.дъщеря ми
4.пътуването към непознато или непосетено място (село, река, планина, местност, музей, държава)
5.общуването с хората като цяло, но най-вече споделянето с ценни хора на най-хубавите моменти
6.малките победи всеки ден
7.победа на любимия отбор (зенит, хебър, цска, ливърпул, рома, реал)
8.България
9.природата и нейните проявления
10.сезоните и най-вече пролетта и есента (моите любими)

Не са подредени по приоритет, а по хрумване и има поне още 10, за които мога да пиша на момента, но спирам заради правилата на щафетата. Следващото е:

5 неща, които не знаеш за мен:

1.поставял съм на сцена Smooth criminal на Michael Jackson, като аз бях в главната роля, танцувайки с бял костюм и шапка :) и следвайки хореографията от клипа и навивайки още 20 души да участват. За жалост имам само една черно-бяла снимка от тогава
2.танцувал съм народни танци 5 години (любимото ми беше Дайчовото хоро). Имам и сребърен медал (с една дума игроорец)
3.тренирал съм 2 години карате до стил шотокан (така получих и първия си прякор)
4.пропътувал съм с приятел на автостоп Черноморието от Резово до Дуранкулак за една седмица, спирайки във всяко населено място по пътя със спален чувал, зает ми от Лейди Б :)
5.имам автограф на плоча от Оскар Бентън от концерта му в Пазарджик, на който милиционерите пуснаха само мен като дете да отида при него




Накрая 5 блога, да видим, дали някой ще върже:


Пламен, Георги, Емо, Каспър и Сиската, на която трябва да кажа, че непрекъснато ме спамят на двете ми пощи да купя домейна siskata.com, защото siskata.net бил мой. Много странна работа.

Хайде да ви видим и вас сега :)
Предай без да връщаш!

петък, 11 юни 2010 г.

Моите световни първенства

Скоро прочетох някъде, че мъжете измервали живота си със световните първенства и събитията, които им са се случвали тогава. Това провокира и мен да потърся значими случки и събития, които са минали досега и съвпадат със мачовете за Световния трофей. Въпреки, че съм роден през 1977 година, не помня нищо за световните през 78 в Аржентина и през 82 в Испания, въпреки че логото на последното е запечатано като образ в главата ми. Продължавам с мондиалите, които помня съвсем ясно:

Мексико 86

Бил съм на 9 години ученик, но помня че по радиото пускаха една песен на братя Аргирови за това световно (тогава осъзнах, че това трябва да е важно събитие, щом пишат песен за него:)Помня ясно, че и България участваше. Важно е и участието все пак. Марадона бе името, което запомних, а Мексико бе страната, за която прочетох повече в книги от библиотиката (тогава нямаше Интернет). Повече за нашето участие прочетох от книгата на Иван Вуцов миналата година.Ето и песента, ако не сте я чували:



Италия 90

На 13 години вече вдявах нещо от играта и помня, че гледах всички мачове по телевизията, а мой любимец бе Марко ван Бастен и много съжалявах по-късно, че слезе от футболната сцена толкова рано, защото той бе много техничен и интелигентен играч. Отново една уникална песен, която е мой личен фаворит за най-добра песен, написана за мондиал. И сега настръхвам като я чуя:



САЩ 94

Каквото и да се напише за това първенство и за най-големия български успех във футбола ще е малко. За жалост точно тогава аз бях на друга вълна. Бях с дълга коса на 17 в пубертета в немската гимназия. Гледах мача с Нигерия при един съсед в Пазарджик и се отчаях за нашите онази вечер и реших да не гледам нито един мач до края каквото и да стане. След това отидох за първи път на July morning във Варвара на морето на автостоп, докато нашите са си изкарали акъла къде съм изчезнал без да се обадя. Точно на 1 юли на едно радио на брега на морето някои от хипарите слушаха мача с Аржентина и се шегуваха, че слънцето ще изгрее с българския флаг или с резултата от мача, но мен ме вълнуваха други неща тогава и не съм се насладил на момента по-най-добрия начин, а едва по-късно осъзнах какво се е случило гледайки пълен стадион да посреща героите и гледайки записите от мачовете. Все пак другото преживяване също бе много силно и запомнящо се, но кой ходи на Джулая като има световно?

Франция 98

Вече като студент на 21 като в песента на Cranberies и започвайки все по-сериозно да се увличам от футбола проследих цялото първенство и гледах всички мачове. Моят съквартирант купуваше вестник 7 дни спорт, а аз Меридиан мач и следяхме, всичко, което се случва, а най-вече мачовете от световното. Приятелката ми тогава беше за Италия заради екипите на отбора, които прилепвали на телата им и заради красивите италианци :) Тогава бях и на третата си работа и бях в Бургас, когато гледах финала в едно кафе до жп гарата с много хора и емоции. Франция спечели във Франция. Нагласена работа :)

Япония и Южна Корея 2002

Бях на 25 в казармата в Щръклево, Русенско по това време и тормозът над висшистите бе голям, защото служехме само 6 месеца. Все пак пощальонът беше мой човек и освен писмата ми носеше и спортен вестник веднъж в седмицата. Гледахме някои от мачовете в зависимост от благоразположението на ефрейторите, но често те използваха повода, за да се изгаврят с футболните запалянковци. Връх на всичко това бе лишаването на цялата рота от възможността да гледа финала като в същото време трябваше с голи ръце да скубем тревата на стадиона, за да стане 2 см. висока. Ефрейторите в това време си гледаха мача на спокойствие, пиейки бира в барчето и ухажвайки единствената жена в поделението. Така и не съм го гледал този финал, а за по-голямо наказание от това не бих се сетил и ако не беше реалност, нямаше да повярвам, че е възможна такава гавра. Все пак това беше първенството на Роналдо.


Германия 2006

Този път световното съвпадна с моята сватба и сватбеното пътешествие до Палма де Майорка, организирано от АСТРАЛ холидейз. На самата сватба имаше някои хора, които хвърляха поглед към мача на телевизора без звук, но като цяло повечето се отдадоха на танците и празничното настроение. Меденият месец, или по точно медената седмица бе в Палма де Майорка и там също светът бе футбол. Още повече, че повечето туристи бяха немци. Мачовете гледахме по испанската телевизия La Sexta, която ме изуми с невероятните коментатори, които горяха в играта и можеха да превърнат и най-скучния мач в събитие. Много се радвах на тяхната емоция и хващах някой от думите им с моя лош испански. По хотелите от балконите висяха различни знамена на участници в първенството, а на басейните и на плажа също преобладаваха футболните национални аксесоари. Едно много различно световно, което ще запомня и с отразяването в испанските вестници. Първенството на Зидан и Матараци :)

ЮАР 2010

За първи път в Африка, за първи път с 32 отбора. Всичко започва утре. Какво ли ни очаква през следващите първенства под името на играта футбол?

понеделник, 7 юни 2010 г.

Паскови картички 75 години по-късно

Има хора, които са призвани да останат в историята. В тяхното настояще те са правели нещо, което ги вълнува и ги влече, а днес 75 години по-късно може да оценим какви усилия са били нужни. В този пост ще пиша за Григор Пасков и неговите фотографии, картички, които всеки колекционер, фотограф и ценител различава по неговия запазен знак (ромб в долния десен ъгъл с инициалите Г.П.), а за други пък е съвсем непознато име.

Григор Пасков е образован и любознателен човек, който създава първото фотоателие и първата книжарница в родния си град Хасково в началото на 20 век. Фамилията му се мести в София през 1911 година, а самото фотоиздателство е създадено през 1923 година и си поставя за задача да обикаля България и да прави снимки за изгледи от всички български градове. Това днес изглежда лесна задача, защото всеки има възможност да вземе своята компактна камера и да прави безброй цифрови снимки на дадено населено място, курорт или природа. Представете си обаче как Пасков е носил 20 килограма със себе си (толкова тежи френския апарат "Хермагикс" заедно с триногата, касетите и стъклените плаки) и как е пътувал с трена или на каруци или пеш.

За щастие неговото дело по-късно продължава и сина му Георги Пасков, а почти целият архив е запазен. Той е съдържал над 1000 броя снимки, но част са били унищожени при бомбардировките, а друга при одържавяването на издателството. Все пак при антикварите се намират често негови картички. Причината да ви пиша за него е една изложба, на която попаднах съвсем случайно минавайки по улица "Цар Самуил" в София. Там на табло за обяви на музикален център "Борис Христов" видях почти откъснал се лист с името на изложбата: "България 75 години назад: Стари фотографски картички на фотоиздателство "Гр.Пасковъ" ".

Изненадах се като установих, че вратата е заключена, но не се отказах и натиснах звънеца, който беше удобно скрит вдясно на колоната при решетката. Излезе възрастен пазач, който ме питаше какво искам :). Казах, че искам да разгледам изложбата и той ме пусна вътре като заключи след нас. След това ме въведе през няколко коридора и слязохме надолу до едно стълбище в мазето. Там ми каза да изчакам, за да пусне осветлението и после каза, че мога де си взема и брошура. Изложбата бе безплатна,а аз и посветих 33 минути от моята обедна почика. Определено си заслужаваше. Различаваше се от нещата на Пасков, които бях виждал. Имаше доста снимки на хора, обичаи и пейзажи. Подредбата бе тематична и по региони. Много ми хареса. Взех си брошурата и излязох. Той каза, че днешните хора въобще не се интересували от тези неща и дори не повярва, че аз бих могъл да се интересувам от подобни неща. Ситуацията доста напомняше сцената от пътеводителя на галактическия стопаджия, където плановете за разрушение на Земята се намирали в едно мазе, пазени от тигър и с надпис "Опасно за живота" :) Въпреки всичко тази изложба ме зареди с положителна енергия.

Като търсих снимки от Пазарджик установих, че там също има такива хора и това са фото "Тотев" и фото "Тачев". Те са запазили един уникален портрет на града и на околностите, а и на хората, живяли по това време. Каквато и литература да прочетеш, видиш ли снимките, нещата са значително по-ясни. Много се радвам, че ги е имало тези хора, а според мен снимките им трябва да бъдат качени в Интернет и да се направят сайтове за тях, за да бъде популяризирана тяхната дейност и страхотния архив, който имат. Нещо подобно се опитва да прави един приятел със сайта за историята на Пазарджик, а аз му помагам.

За съжаление Пасков има малко снимки от Пазарджик, но и те си заслужават. Една от тях беше на изложбата. Негови снимки( на сина Георги Пасков) може да намерите във фототрезора, а ако имате достатъчно пари може и да си купите.

Аз пък с нетърпение ще очаквам следващата изложба, защото тази продължи по-малко от месец (27 април до 24 май). Препоръчах на няколко поднати да я видят, но двама от тях не са могли да влязат. А дано до тогава някой се сети да направи сайт на Паскови, защото те заслужават. А дотогава ще се възхищавам на снимките!