четвъртък, 29 април 2010 г.

That's all



Just as I thought it was going alright
I find out I'm wrong, when I thought I was right
s'always the same, it's just a shame, that's all
I could say day, and you'd say night
tell me it's black when I know that it's white
always the same, it's just a shame, that's all

I could leave but I won't go
though my heart might tell me so
I can't feel a thing from my head down to my toes
but why does it always seem to be
me looking at you, you looking at me
it's always the same, it's just a shame, that's all

Turning me on, turning me off,
making me feel like I want too much
living with you's just putting me through it all of the time
running around, staying out all night
taking it all instead of taking one bite
living with you's just putting me through it all of the time

I could leave but I won't go
well it'd be easier I know
I can't feel a thing from my head down to my toes
why does it always seem to be
me looking at you, you looking at me
it's always the same, it's just a shame, that's all

Truth is I love you
more than I wanted to
there's no point in trying to pretend
there's been no-one who
makes me feel like you do
say we'll be together till the end

I could leave but I won't go
it'd be easier I know
I can't feel a thing from my head down to my toes
so why does it always seem to be
me looking at you, you were looking at me
it's always the same, it's just a shame, that's all

But I love you
more than I wanted to
there's no point in trying to pretend
there's been no-one who
makes me feel like you do
say we'll be together till the end

But just as I thought it was going alright
I find out I'm wrong when I thought I was right
it's always the same, it's just a shame, that's all
Well I could say day, and you'd say night
tell me it's black when I know that it's white
it's always the same, it's just a shame, that's all

That's all

сряда, 21 април 2010 г.

В парламента

По случай деня на Конституцията, който се празнуваше на 16 април по повод на 131 години от приемането на Търновската конституция, Парламентът отвори врати на 17 април, събота от 10 до 16:00 часа. Винаги съм подкрепял инициативите за отворени врати на институции и други места с ограничен за граждани достъп. Ние с дъщеря ми отидохме към 11:00 и прекарахме точно един час там. Влизаше се през задния вход откъм катедралата и всеки минаваше щателна проверка за сигурност. Бяхме в кулоарите, видяхме на втория етаж залите "Изток" и "Запад", влязохме в пленарната зала и дъщеря ми се зарадва най-много на звънеца. Напливът в началото не беше голям, но се увеличи към обяд. В крайна смека се оказа, че над 6 500 души са посетили бялата сграда. Разгледахме снимките на всички председатели на Народното събрание, както и различните конституции, изложени във витрините.

Най-голям интерес за мен бе изложбата "Реликви на българската държавност", в която Българското хералдическо и вексилоложко общество, чийто член съм аз, също има участие с 12 табла на стари гербове, намерени в западноевропейски гербовници. Самата изложба бе най-вече в източното крило на Парламента, а аз успях да заснема всички експонати. Към края на обиколката на дъщеря ми и доскуча и затова не стояхме повече, а бяхме видяли вече всичко възможно. След това я заведох в Природонаучния музей, а разходката завърши с обяд в Happy. Два дни след това дъщеря ми разправяше на всеки, че е ходила в Народното събрание, че много и харесало, а най-вече звънчето :)

Дано да успеем да я научим да уважава институциите и да спазва законите и правилата още като малка и да почита националния герб, знаме, химн и конституция. Останалото ще зависи от нея в бъдеще.

Ето и снимките от този ден.

петък, 16 април 2010 г.

Ex Libris

Съвсем случайно миналата събота в Пазарджик отново се отбих в Пазарджик в сградата на музея, за да видя, дали има някоя нова интересна експозиция. Вниманието ми прикова плакат, посветен на екслибриса и така имах честта да видя изложбата, наречена "Изкуството на екслибриса" два дни преди тя да бъде официално открита и напълно безплатно в Художествена галерия "Станислав Доспевски". Понякога наистина имам голям късмет. Разгледах я внимателно и харесах доста от образците. Тя ще продължи до 12 май, така че ви препоръчвам да я видите, ако имате възможност. С удоволствие разбрах, че у нас има Български Екслибрис център.Първата национална изложба на екслибриси в България е през 2002 г. През 2003 и 2005 г. в София се организират две издания на Международното биенале за екслибрис именно чрез този център, а той има и собствен журнал и хубава галерия на сайта си. Нека първо да видим какво казва Уикипедия за думата екслибрис:

Екслибрисът е миниатюрна графика с приложен характер, която представлява гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на дадена книга. Идва от латинския израз „ex libris“, което означава „из книгите на…“ в смисъл „от библиотеката на…“.
Предпочитаният размер на екслибриса е 70х50 мм.

Елементите му са:

* текстът „ex libris“ (който може да бъде заменен от „ex biblioteka“ (из библиотеката на...), ''„ex musicis“ („из нотите или музикалните издания на...) и т.н. Възможно е екслибрисът да съдържа само изображение и име на собственика на библиотеката. Или да е текстови - без изображение;
* надпис с името на собственика (пълни имена или само инициали);
* графично изображение, свързано с личността или интересите на собственика или институцията, за която е създаден.

Самото изображение обикновено говори за отношението на художника към личността, интересите или професията на притежателя на книгата. Признак на майсторство е умелото вплитане на името на притежателя на книгата в графичното изображение, като за това съществена, равностойна на рисунката роля играе и шрифтът на надписа.

Екслибрисите се делят на: поръчкови (срещу заплащане от книголюбителя), колекционерски (художникът на своя глава създава екслибрис за някого).

Екслибрисът в различните страни носи различно наименование. Така например в Съветския съюз [дн. Русия] се нарича "книжный знак", Англия - "Book plate", Германия "Bibliothekzeichen", "Bucheignerzeichen" и "Buchermarke", Франция - "Marque de possession", Холандия - "Boek merteeken", България - "библиотечен" или "книжен знак" и т.н. Но наименованието "ex libris" и популярно и възприето в цял свят.


В България практиката да се указва кой е собственикът на дадена книга (чрез печати или ръкописни надписи "Из книгите на...") става модна още през 19 век, главно под руско и немско влияние. Първият запазен художествено изработен екслибрис е универсален (всеки, купил книгата, вписва името си на специално оставен празен ред в книжния знак) и е дело на Хараламби К. Тачев, който е автор и на герба на София. Публикуван е в книгата на Андрей Протич "Ева" (1907). Графикът Васил Захариев и неговите ученици, Преслав Кършовски, Бинка Вазова и Миша Попова имат съществен принос в засилената поява на художествено изработени екслибриси през 1920-те и 1930-те години. След 1944 г. доайени на БГ екслибриса са Пенчо Кулеков и художникът от Сливен Митко Бакалов.



Известни български графици — автори на екслибриси са Васил Захариев, Преслав Кършовски, Бинка Вазова, Миша Попова, Пенчо Кулеков, Митко Бакалов,Георги Пенчев, Жана Костуркова, Тодор Атанасов, Румен Скорчев, Виолета Гривишка-Танева, Атанас Василев, Петър Чуховски, Кирил Гюлеметов, Катя Костова, Ралица Николова, Тоня Горанова, Борислав Стоев, Стоимен Стоилов,Едуард Пенков и др.

Повече може да се прочете тук и тук.

За мен първият сблъсък с екслибриса бе в семейната библиотика на баща ми. Той е започнал да я попълва от доста рано и в първите книги е слагал нещо като печат с името си на първата страница и на страница 51. Причината е била повече практическа, защото като дава книга на свой познат, приятел или роднина, тя да бъде разпознаваема и да не буди съмнение чие притежание е. През 1981-1982 година той възлага на художник да изработи екслибрис, който представлява елха, в която са показани интересите на нашето семейство, а в средата и има отворена книга и пламък над нея, като символ на познанието. Горе има слънце, а отляво и отдясно на книгата са изобразени музикално петолиние, което показва любовта към хубавата музика и кинокамера, защото и аз и баща ми сме големи киномани. Този екслибрис стои на всички книги в нашата семейна библиотика, която вече надхвърля 2 000 тома.

Наскоро се замислих за създаването на свой екслибрис, който да има връзка с моя герб, но всичко това предстои да са случи и когато съм готов, ще го представя и тук, а той ще стои и на всички мои книги. Навярно за хора, които нямат богата семейна библиотека екслибрисът е излишен, но за всики останали е повече от задължителен.
Ето и някои хубави образци, представени с вкус и приятна мелодия:



P.S. Оказа се, че има и група с това име :)

четвъртък, 8 април 2010 г.

Велика почивка

За първи път тази година се почиваше официално и на Разпети Петък. Този празник винаги съм го свързвал с Панагюрище, с панаира там и с дъжда, който вали на този ден. Все намирах начин да отида в това хубаво градче като ученик и студент, но сега, когато имах на разположение почивен ден, въобще не стигнах до там. Вместо това си купих нови обувки от Пазарджик и се разходих из града, а вечерта се събрахме с роднините. Тази година отново съвпаднаха православния и католически Великден и за първи път и партньорите писаха, че няма да отговорят и работят въобще през тези дни. Нещо, което се случва изключително рядко.

През почивните дни рядко гледах телевизия, компютъра го включвах само, за да попълвам данни по родословното дърво, а повече време прекарахме на поляната на чист въздух с вкусна домашна храна и приятна компания. Събота сестра ми боядиса яйцата и падна една борба... Отскочихме и до Паталеница, където видях новото хотелче, което ми допадна доста, а то е и в непосредствена близост до средновековната църква "Свети Димитър", която е уникална и по възраст е като Боянската църква, само че не е толкова известна и още няма тълпи от туристи и е приятно и гледката е уникална.

Успях да отида за няколко часа и до Велинград, а на връщане по магистралата в понеделник, който също беше почивен ден, за първи път попаднах на такива колони, които не можеха да бъдат изпреварвани и се караше бавно и внимателно, но поне не се спираше и стигнахме безпроблемно вкъщи. Лошата новина бе, че същият ден дъщеря ми вдигна висока температура и се разболя и се наложи да си остана във вторник с нея вкъщи и да я водя на лекар. Така Великден се превърна във Велика почивка, продължила цели 5 дни за мен, но за разлика от първите дни, последният не беше нито почивка, нито работа, а повече от второто и на опашка при лекаря, който днес празнува своя празник.

И така да следващия Великден, а ето и една хубава песничка в унисон с изминалите почивни дни.

четвъртък, 1 април 2010 г.

Денят на лъжата

На днешната дата всички се надпреварват да успеят да излъжат поне един човек, за да са удовлетворени. Други пък лъжат през цялото време на годината и този ден не е по-различен от останалите, но поне този път им прощават лъжите. Най-лесно се лъже рано сутрин, докато набелязаният човек още спи или е сънен и не осъзнава нито кой ден е, нито пък къде се намира. По този начин поне мен са ме лъгали, че е дошъл някой човек, че навън има сняг, че вали дъжд, че има пожар и какво ли още не. Аз много рядко успявам да излъжа някой, а и това никога не е била моя цел, защото си признавам, че не умея да лъжа. Почти винаги ме хващат.

За разлика от мен пък мой съквартирант преди години ми спретна най-страхотната лъжа и реших днес да я споделя с вас. Той знаеше, че излизам с едно момиче и ми пусна на днешната дата следното съобщение на пейджъра (тогава бяха модерни): "Бременна съм. Трябва да поговорим!" Името ще го спестя, но аз се хванах. Омекнаха ми колената и звънях в компанията, която обслужваше пейджърите, за да попитам какъв глас е оставил съобщението и разбрах, че това е било женски глас. После разбрах, че съквартирантът ми е наказал негова колежка да се обади. Същата година получих съобщение, че ми се е родил племенник, който носи същите две имена като моите, което си беше истина. Радостта от това събщение на пейджъра бе помрачена от другото съобщение. Вечерта почуках на вратата на съответното момиче точно преди 11 години, за да поговорим. Тя бе по-изненадана и от мен от това и тогава разбрах, че са ме излъгали, а чак по-късно разбрах кой го е сторил. През следващите години той бе подготвен, че ще се опитам да му го върна и така не успях да го излъжа. Няма да мога и днес...

На днешният ден освен моят племенник празнува също така и друг мой племенник и още 6 други познати и приятели. Те не лъжат, а са весели и шеговити и това си мисля, че трябва да е идеята на днешния празник и да цари весело настроение и шегите и лъжите да бъдат премерени и готини. Вече чух как са били излъгани някои мои познати и се смях от сърце.

Днес всички медии се опитват да пускат невероятни новини, но въпреки това доста хора се хващат и вярват. Иначе 1 април е 91-ият ден в годината според григорианския календар (92-и през високосна). Остават 274 дни до края на годината. Това казва Уикипедия, а ето какво написа Дарик Радио преди две години позовавайки се на БГНЕС за това как празнуват деня в различни страни:

"Първият ден на април е посветен на шегата. Едни приписват раждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували празника на Глупаците. Има и друга версия – на неаполитанския крал Монтерей му поднесли по случай спирането на земетресението, риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шеги и лъжи на 1 април.

В различните страни Денят на смеха носи своя национален колорит. Във Франция наричали този обичай "априлска риба". Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април - в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.

В Англия 1 април е Ден на всички глупаци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки може да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, посрещат със смях и викове: "Априлски глупак!" Една от най-големите първоаприлски лъжи, за която още се помни, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и лейди-та получили покани да отидат на "ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април".

Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа - когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент - стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си "спомняли", че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващия двор.

В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора, без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда - предателят и именно на 1 април сатана бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).

В древността първи април отбелязвали само ирландците. Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина „ще се хванат”, когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за "зелен хайвер", но такава е традицията."

През годините в различни мои връзки момичета и жени са ме молили да ги излъжа, но аз не съм го правел, после иди доказвай, че жените винаги искали истината. Не мога да лъжа насила. Просто не ми идва отвътре. Досега съм се стремял да бъда прям, открит и откровен, е ще призная, че съм премълчавал някои неща, а при опит да излъжа винаги съм бил хващан. Затова не експериментирам повече. Накрая ще завърша този пост с една подходяща за случая песен и ще ви пожелая Весели Великденски празници!