понеделник, 29 ноември 2010 г.

Шофьорът

Вечер е. Хората пъплят по улиците на втория по големина град в България, връщайки се от работа и прибирайки се у дома. Част от тях ползват автобуси да се прибират по близки и далечни места. Мястото е автогара с топлото име "Юг", хората стоят по сектори, чакащи в тъмното автобус с табела с тяхната дестинация. В случая аз се връщах от поредната командировка в края на седмицата и се прибирах в София.

Човек предаде пакет на шофьора на автобуса и побърза да звънне в столицата, за да продиктува регистрационния номер на белия автобус. Хората започнаха да товарят чантите си в търбуха на превозното средство. Побързах и аз да заема своето 17 място до прозореца преди да се се качили всички. Шофьорът преглеждаше билетите и търпеливо отговаряше на въпроси, дали спира на определени места в София, въпреки че на табела черно на бяло са написани Окръжна болница, Плиска и Централна автогара. Явно той предвидливо го бе сторил, но кой има време да гледа надписи в този забързан свят? :)

Автобусът бе чист и поддържан и явно това бе дело на нашия водач в това двучасово пътуване. Една девойка се качи, дъвчейки закуска и той я помоли да не се храни на борда, при което тя се съгласи и преглътна поредната хапка, а другото прибра. Той и благодари, а за това също бе сложил табела:"Възпитаните хора не се хранят в автобуса. За останалите е забранено!" Започнах да чета книгата си, за да използвам светлината докато стане време да отпътуване, но не можеше да не ми направи впечатление учтивото държане и чувство на хумор на водача при всеки качил се пътник.

На идване към Пловдив проспах целия път, но сега не ми се спеше, но навън бе тъмно. Автобусът потегли и се включи във вечерния трафик на Пловдив. Въпреки разни ситуация нямаше изнервяне или резки маневри и возенето бе удоволствие. Последен изгасих моята лампа, която единствена светеше в тъмното, а от високоговорителите прозвучаха чудесни балади на Скорпионс (точно четях книгата на техния китарист), на Гери Мур, на Крис Норман (на чиито концерт смятам да отида в края на седмицата), на Юръп, Уайтснейк и много други. Просто нямаше лоша песен, а това създаде настроение и приятна атмосфера, съчетано с приятното возене по дъждовната магистрала. Само от време на време мелодии на различни мобилни телефони нарушаваха идилията, а светлините на градове и селца се редуваха тичайки в прозореца на тъмния автобус и някак си неусетно вече бях в София.

При слизането благодарих на шофьора за песните от диска и за приятното возене, а той ми отвърна: "Като взема книжка, ще е още по-добре!" и се засмя и добави: "Приятно е да се кара сега докато не е паднал снега." Загледах се в побелялата му коса и безупречна униформа и му пожелах приятна вечер. Малко са шофьорите като него. При работата си като екскурзовод съм виждал какви ли не шофьори, но добрите са рядкост. Радвах се, че имах възможност да пътувам с такъв в петък. Приятен път!



Снимка: beroe.eu

неделя, 28 ноември 2010 г.

Градът на котките и котвите

Всеки път като ходя във Варна забелязвам нови неща. Този път това бяха табелките. Такива бях виждал в Златоград и в Гърция. Тук явно бяха решили да пишат улиците на английски и булевард "Мария Луиза" е изписано отдолу като Maria Luisa Blvd. В средата е номера, а на някои е показана и посоката на нарастване на номерата, а отдолу, но не на всички има и района (само в София, Пловдив и Варна има райони). Навсякъде обаче присъства герба на Варна с котвата. Отстрани има жълти светлоотразителни линии. Снимах и два вида от старите табели и дори си мислех да кръстя поста си Варненските улици по подобие на този за софийските, но друго нещо ме отказа.

По улиците на Варна гъмжи от котки. Дали е заради рибата или пък са решили въпроса с бездомните кучета, не зная, но е факт, че на всяка крачка има по една котка. Една от тях ме посрещна още на гарата рано сутринта, седнала на будка за продаване на вестници. След това от всяка къща и уличка виждах най-различни цветове и породи котки. Морето и котките... Улични котки...

Друг символ, който присъства на доста места във Варна, е котвата. Има я на шапки на витрини, на емблеми на различни фирми, организации и институции. Присъства и на герба на града. Дали хората във Варна наистина са закотвени и не искат да напускат брега на родния град, не мога да определя, но зная че местният шовинизъм е на почит.

Тази годината наградата за най-добър град за живеене отиде в Бургас и варненци не могат да се примирят лесно с това. Варна винаги е била морската столица и няколко години печели наградата за най-добро място за живеене, а има амбицията да мине Пловдив като втори град в Бъргария. Дали това е така ще разберем от статистиката догодина, а дотогава надеждите са живи.

Не мога да не похваля хотела, в който отседнах, със страхотното обслужване, внимание към детайла и вкусната храна и за това, че ми бе пристан в бурните два часа гръмотевични бури, станали по едно и също време в два поредни дни в иначе слънчеви и топли дни. Другите ми две нощувки бяха в нощния влак от и до Варна. На отиване бях на 65 място, а на връщане 56. Не е ли странно? И в двата случая нямаше места за спалните вагони, а си мислех, че не пътуват толкова хора в понеделник и сряда. На отиване в купето бяхме трима мъже между 20 и 30, а на връщане с мен бяха двама възрастни господа, един от които военен. Тръгнахме млади, а се върнахме стари :)
Към Варна не успях да спя добре заради сауната, която БДЖ учтиво включиха в цената и заради двамата младежи, които гледаха филми на лаптопа си и хъркаха през нощта. На връщане беше друго. Спокойствие, улегналост, зрялост и здрав сън.

Другото нещо, което ми хареса в есенна Варна, бе морето. Бурно, самотно, вълнуващо се. На пясъка нямаше никой, а светлините на града осветяваха разбиващите се бели вълни. Гледката бе невероятно красива. Морето е обичано през лятото, а през зимата малко се сещат за него. Така е и с някои хора.

Много пъти съм идвал в този град и всеки път се стремя да отседна в различен хотел. Има някои, които си заслужават определено. А има и неща в тях, които си заслужават. Ако сте във Варна вижте гледката от хотел "Черно море". Той е най-високата сграда в града. Кафето си пийте в ресторант "Мусала палас" на Гранд хотел Лондон. Там ще ви го поднесат с вода и с домашно направени сладки с невероятен вкус и ще си оближете пръстите. Хотелът наскоро смени името си, защото е бил построен и пуснат с това име преди близо 100 години.

Ами това е за Варна. За два дни толкова. Котви, котки, море, хотели, хора и усмивки и добро обслужване. Какво повече му трябва на човек?

събота, 20 ноември 2010 г.

Двойници

Винаги съм гледал скептично на теорията, че всеки си има свой физически близнак на тази планета докато през последния месец не видях цели три такива случаи. Ще започна отзад напред.

Снощи попаднах на филм по TV5 Monde, където ме впечатли една от героините и бях сигурен, че съм я гледал в друг филм. Прибрана коса, сини очи, скулесто лице и устремен поглед. Потърсих и я открих. Името и е Raphaëlle Agogué. Едва ли бихте предположили, че зад това име се крие една хубава жена и актриса. Цяла вечер не можех да се сетя къде другаде съм я гледал и днес резултатът сам ме намери. Даваха Доктор Хаус и веднага видях приликата с номер 13 или актрисата Olivia Wilde. Оставям на вас да прецените, дали това е така, но във филма имаше една сцена, където бяха едно към едно. Рафаел има малко снимки и малко филми, докато Оливия е навсякъде в нета. Общото между тях е, че нямат много филми и, че и двете са се снимали в сериали по телевизията.

Друг такъв случай имах преди две седмици на конференция в София, където видях моят бивш съквартирант от Студентски град в костюм (което е непривично за него) и с друго име, но бях готов да се закълна, че това е той. Обадих му се и се видяхме на следващата седмица, но той не видя прилика на снимката, която му показах.

На същата конференция един от операторите беше едно към едно с бившия директор на Историческия музей в Пазарджик. Една позната ми беше казвала, че е виждала мой двойник в Германия, но така и не видях снимка. А вие виждали ли сте двойници?

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Нов вид просия

Докато обядвах в ресторант днес до мен се приближи човек с кутия шоколадови бонбони и ми каза:"Роди ми се дъщеря!" и отвори кутията с бонбони. Взех си един и едва тогава забелязах как е облечен той и че е от ромски произход, некъпан и небръснат. За да потвърди моите съмнения той ми поиска 1 лев за новородената му щерка. След като му отказах, той ме накара да върна бонбона в кутията, което и сторих, а той продължи към останалите пълни маси в ресторанта.

Бях смутен, разочарован и обиден. За първи път виждах такъв тип просия и най-гадното бе, че се вързах. Дали защото аз имах дъщеря, дали защото когато тя се роди, аз също черпех наред колеги, познати и хора от будката за вестници, кафето и магазина, където бях редовен клиент, с бонбони, не зная. Бях взел неговите думи за чиста монета, а той се надяваше да получи такава в ръката си от мен. Той явно виждаше в мен потенциален източник на пари, но какъв зор имах аз да му обръщам внимание и да го слушам?

След като събра пари от другите маси, той се върна при мен, за да уточни маркетинговия си подход. Попита ме, дали е сгрешил като ме е накарал да върна бонбона обратно в кутията и дали ако не го беше направил, щях да му дам два лева вместо поискания един. Казах му, че греши и че не давам пари на просяци именно поради факта, че и аз имам дъщеря (ако той въобще има такава) и той си тръгна след като и сервитьорката му направи забележка. Явно просяците стават все по-изобретателни в начините си на получаване на средства в условията на криза и картичките, здравеца и гадателските способности са изместени от бонбони.

А вие давате ли пари на просяци?



Снимка: btv.bg

сряда, 17 ноември 2010 г.

Болната библиотека

Много често случайно се натъквам на различни забавни табели и бележки, но тази много ми хареса и реших да я споделя. Снимах я в края на месец октомври и както сами виждате тя се отнася за 2 ноември, който мина. Имаше един български филм, в който един герой търсеше част за колата и на магазина пишеше: "Затворено, щото имам погребение." Много често хората не се замислят като пишат такива бележки въпреки, че във филма вярвам е било тенденциозно, за да се засмее зрителя.

Магазините, библиотеките и други обекти често стават живи същества и са наблюдавани, охранявани, затворени, отворени, болни, с проблеми, а понякога и нещо повече.

Същото и с тази болна библиотека. Явно има вирус сред книгите, но лекарството е намерено и тя ще боледува само до 2 ноември, а вече проверих и тя е отворена за посетители. Ще следя с интерес други бележки на тази врата, а вие ако имате магазин или библиотека помислете добре, преди да пишете каквото и да е, дори то да е: Библиотеката ще се върне до 15 минути! :)

вторник, 16 ноември 2010 г.

Софийските улици

Не зная колко от вас са забелязали промяната на табелите с имената на улиците в София през тази година, но фактът, че са подменени повсеместно и няма пропуск, ме радва. Улиците са в червено, булевардите в зелено, а площадите в синьо. Показана е и посоката на нарастване на номерата. Това се отнася за центъра на София, а квартали като Бистрица са в кафяв или в сив нюанс. В град Нови Искър също са подменени табелите, но до село Кътина не са стигнали.

Дизайнът определено ми харесва и е съобразен с дължината на името на улицата. Ако е кратка като "Цар Асен" например е по-малка и табелката. Може и да е с цел икономии, но определено ми допада по този начин. Така се слага ред и прави столицата да изглежда по-добре. Преди имаше поне по 4-5 вида табели от различни времена, а любимо ми беше боядисване на стара улица (Георги Димитров например) с нова боя и след време от слънцето боята се олющва и се показва старото име, което с новото правеше прочитането забавно.

Разбира се старите табели с "ъ" накрая според мен трябва да си останат като паметник на историята, но те не са останали много и не зная какво им се е случило. Преименуването на улици през годините също е интересно да се проследи, а с новите квартали се получаваха абсурдни ситуации да има две улици с едно име в рамките на един град.

Единствената ми забележка към новите табели е, че вместо на латиница да е написано ul. , което нищо не говори на чужденците, едно str. щеше да е по-удачно, защото е съкращение и от английски на street, на немски на Strasse и на италиански на Strada. Но не всичко може да е идеално, а сигурно си има и причина за това. Интересно е, че всяка улица си има своята история, а от някои издания бяха почнали да разказват със снимки и малко текст за всяка централна улица в София. Моята любима улица е "Княз Борис І", известна накратко като Борис. На нея има всичко. Направете си един експеримент и тръгнете от единия и край до другия, за да видите какво разнообразие има на нея. А коя е вашата любима софийска улица?

понеделник, 15 ноември 2010 г.

За малките хищници

Хищниците в световен мащаб намаляват, а в преносен смисъл се увеличават сред хората. За повечето е ясно, че това са животни, които се хранят със себеподобни или по-малки животни от тях като ги убиват, но са в долния край на хранителната верига, но не и в самия и край. Всеки от вас вероятно може да изброи няколко хищника (без филма със Шварценегер, моля), но когато стане въпрос за малки хищници, то веднага се сещаме за котката. Дори моята малка дъщеря разбра, че котката е хичник (така я нарече тя за първи път, когато я видя да яде врабче). Хичник е много точно наименование, защото хич не е хищник, а само малък котарак и той не би могъл да мисли лошо. Напротив. Вижте момичето от снимката. Тя е хищник. От дребните и най-опасните. Тя е и най-чаканата във филма.

На лов за дребни хищници (Hunting down for small predators) HDSP е българския филм, който се канех да гледам от доста време. Това е първия изцяло дигитален филм и е режисьорски и продуцентски дебют за Цветодар (да така му е името) Марков. Рекламата акцентира, че там играе Бойко Кръстанов от "Стъклен дом", но филмът е много повече от това. Той вплита две паралелни истории, които завършват с летален изход за главните герои. Хареса ми почти всичко. Само едно не ми се върза: часовникът на Банката на Буров, който е на Гарибалди и пейката с двамата Славейкови на площада. Но съм склонен да простя този дребен детайл в името на всичко останало. А то е хубаво. Доста хубаво.

Отдавна не бях плакал на филм, а и фактът, че го гледах сам в целия салон, направи преживяването по-лично. Невероятно се връзва и музиката на Остава и целия саундтрак, за който дъщерята на Франк Синатра е дала разрашение за ползване на песен. Няма да пиша повече, за да не разкривам какво точно се случва и да бъде интересен за тези, които не са го гледали, но ще добавя заслужените награди, които е получил на фестивала на българския игрален филм Златна роза:
1. За „Най-добър оператор” – Антон Бакарски, поделена с Крум Родригес ; 2. За „Мъжка роля” – Мариан Вълев, поделена с Явор Бахаров ; 3. За „Поддържаща женска роля” на Яна Титова ; 4. Наградата на Гилдията на кинокритиците към СБФД в лицето на Цветодар Марков (продуцент и режисьор) и Христиан Ночев (сценарист). Филмът има официален сайт и две фейсбук страници и трейлър, който прилагам по-долу. Приятно гледане! Вярвайте в приятелството и приятелите си!



Снимка: Фейсбук страница на филма

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Радостта от играта

Отдавна не ми се беше случвало всичките ми любими отбори да победят в своите мачове през уикенда, а фактът, че три от тях го сториха в дерби мачове направи моето щастие още по-голямо.

Какво се случва в пета дивизия?

За съжаление един от отборите ми, а именно ФК Зенит (Ветрен дол) не развива дейност през този сезон, но на стадиона мачовете си играе АФК Кале 09 (Нова махала) и снимката, която виждате по-горе е от този мач, който се явява и последен за тази година. Въпреки, че отборът е от баташко село в Родопите в него играят и 4 момчета от Ветрен дол. Едно от тях влезе в игра, за да помогне на съотборниците си, които изоставаха в резултата въпреки, че беше със сериозна контузия на глезена. На снимката докторът оказва помощ на друг играч с контузия. Започвайки именно от най-ниското ниво (пета дивизия или "Б" ОФГ Юг Пазарджик) може да видим, че най-важното е радостта от играта и чувството за съпричастност и как обикновени момчета са готови да стиснат зъби и да играят въпреки всичко за тима, макар и той да не е родния. Реших да пусна това като начало въпреки, че е от миналия уикенд, но от този мач започна всичко. Той завърши 2:2, но беше интересен и динамичен и много коректен. Понякога трябва да се вгледаш в долните дивизии, за да видиш красотата и радостта от тази прекрасна игра.

Зенит живее в Русия

За разлика от българския си съименник отборът от Санкт Петербург се доближава все по-близо до титла в руското първенство под ръководството на бившия треньор на Рома Лучано Спалети. В неделя Зенит победи като гост с 2:5 Сибир в 27 кръг, а днес падна у дома от ЦСКА (Москва) с 1:3. Остават само още три кръга и Зенит може да триумфира като шампион. Сега той е на 6 точки пред ЦСКА и му трябва само една победа до края.
Почти съм сигурен, че ще успее да я постигне и ще ме зарадва още повече.

Хебър би отбора на Бойко Борисов

В предпоследен домакински мач на стадион "Георги Бенковски" в Пазарджик Хебър постигна престижна победа над досегашния лидер в Югозападна "В" група и тим на премиера Витоша (Бистрица) с 1:0. Голмайстор от пряк свободен удар бе роденият на моята дата Борис Благоев - Фиго в 42 минута, което бе негов 6 гол за Хебър. Въпреки оправданията на гостите в Меридиан мач, че 5 ключови играча на Витоша са били с Бойко Борисов на демонстративен мач в Италия, това не обезценява победата на пазарджиклии, която идва въпреки финансовите и организационни проблеми в клуба и отново показва, че радостта от играта е по-велико от всичко и това, че играчите 6 месеца не са взимали пари, прави победата още по-сладка.

Янчев и Маркиньос превзеха Виена, а Делев би родния си клуб

Когато споделих пред приятели и роднини, че ЦСКА ще бие Рапид във Виена, всички ме сметнаха за прекален оптимист, но след мача всеки един от тях ми се обади да ме поздрави. Радостта от играта се върна и в ЦСКА и обедини тима, който постигна важна победа в Европа и рутинна в България. Няма да се спирам подробно на мачовете, защото за тях е изписано доста, но двете победи ме направиха щастлив и си мисля, че Милен Радуканов направи от разбитата команда един боеспособен тим. Надявам се на победа и в неделя и срещу Бешикташ.

Торес се завърна, Джерард с хеттрик

В европейския мач на Ливърпул Наполи водеше на Анфилд през първата част и почти всички бяха отписали "червените", но тогава в игра се появи капитанът Стивън Джерард и отново записа златна страница в историята на своя тим с хеттрик и победа над италианците. В неделя срещу Челси героят бе Торес, който вече възвръща формата си и вкара два страхотни гола в дербито и показа, че никой не бива да отписва Ливърпул дори, когато той започне зле сезона и се озове сред изпадащите. Едва ли ще има шанс за титла, но класиране в зоната на Шампионската лига вече не е мираж. Днес отново Торес бележи хубав гол срещу Уигън, но за жалост Джерард пропусна да вкара втори и така мачът завърши наравно 1:1, но мърсисайдци отново са в играта и показват, че тя им носи радост.

Вълците биха орлите с две дузпи, а Фиорентина с 3:2

Няма нищо по-сладко от победа в градското дерби на вечния град Рим и Рома както Ливърпул победи с два чисти гола вечния враг Лацио. Колкото и да оспорват двете дузпи победата си е победа и Рома, която подобно на Ливърпул се бе озовала сред изпадащите, сега е в страхотна серия и вече е в средата на таблицата. Рома отново побеждава, а последното доказателство е днешната победа с 3:2 над Фиорентина и красивите попадения. Радостта от играта се върна в римския лагер и те не са отбора, който гледах на Алианц Арена в Мюнхен в мач от Шампионската лига, а шансовете им за класиране напред в същия турнир също не са за пренебрегване. Форца, Рома!

Истинският Реал

Друго дерби в неделя, което не успях да гледам заради монопола на Булсатком, също завърши с победа на любимия ми отбор. Реал (Мадрид) победи градския съперник с 2:0 и се затвърди на първата позиция. Явно не е случайно, че Реал, Рома и Ливърпул биха в дербитата с по 2:0. Гледах кратък репортаж в спортните сайтове и ми харесва как играят "белите" от Мадрид. Днес те също са във вихъра си побеждавайки с 5:1 Мурсия за Купата на краля пред 75 000 зрители на Сантяго Бернабеу и за първи път от три години насам преодоля 1/16 финалите. Тази година моите очаквания са за поне два трофея за любимия тим,а истинското лице на Реал ми харесва заради това, че играят с настроение и усмивка. А това е по-важно от всичко.

Радостта от играта футбол се върна при моите отбори, а и при мен да ги наблюдавам като истински фен, който е с тях и в добри и лоши времена и не се отказва от своите клубни пристрастия каквото и да става.

сряда, 10 ноември 2010 г.

Сбъркан

Съвсем случайно зърнах тази книга на витрината на книжарница и се учудих, че не съм я чел. Изненадата ми беше двойна, когато се оказа, че тя е намалена от 6.99 на 3 лева. Купих си я и я прочетох за два дни, но реално и една вечер стига за да вникне в 126 страници и 10 глави. Познавам Уилиям Бъроуз като писател най-вече е от книгите му "Дрога" и "Голият обяд", които четох в ученическите години и ми беше приятно да се върна към неговия стил, който е доста лек в тази книга. Въпреки, че става въпрос за хомосексуалните копнежи на героя от "Дрога" Лий, в книгата няма да намерите нито една описана сексуална сцена или вулгарни думи с точно две изключения, а това ме изненада на фона на последната част от заешките книги на Джон Ъпдайк.

Разбрах, че този роман остава непубликуван дълги години именно заради заглавието си и описанието на една връзка между двама мъже в 40-те години в Мексико. За мен интересно бе повече пътуването и няма значение какъв си, защото всеки търси компания, с която да сподели своето пътуване и посещението на нови страни (в случая в Южна и Централна Америка). В едно пътуване винаги има търсене и то тук също присъства. Срещата с нови хора и култури винаги е движело интереса на пътуващите и в тази книга то е описано добре.

Бях изненадан и от преводача на книгата Богдан Русев, с който сме се срещали в Студентски град покрай мои познати английска филология. Той беше и главен редактор и на списание "Егоист", а сега е такъв на приложението на вестник Капитал, Capital light. Хареса ми как е превел книгата, но се чудя, дали Сбъркан е точното заглавие за книгата. Според мен Обратен би подхождало повече на английски заглавието на книгата е Queer, а на оригиналната корица има рисунка на мъж обърнат с главата надолу), но това е мое мнение. Случайно забелязах и неговата книга "Туристът" и смятам да си я купя в най-скоро време.

Но да се върна на книгата като копирам описанието от store.bg:

"В продължение на три десетилетия, докато световната слава на Бъроуз не спира да расте, романът "Сбъркан" остава непубликуван поради откровеното изобразяване на хомосексуалните копнежи на автора. Ситуиран в корумпирания и призрачен Мексико Сити през четирийсетте години на XX век, романът представя Уилям Лий, човек, измъчван едновременно от остра наркотична зависимост и от романтичен и сексуален порив към равнодушния Юджийн Алертън. Повествованието е накъсано от жестоките "упражнения" на Лий - блестящи комични монолози, предвестници на знаменитата творба на Бъроуз "Голият обяд".



"В първия ми роман, "Дрога", главният герой Лий е цялостен и завършен - човек, който е уверен в себе си и в посоката, в която е поел. В "Сбъркан" той вече се разпада, отчаяно се нуждае от човешки контакт и е изгубил всякаква увереност в себе си и в своята цел.
Естествено, разликата е проста: когато е пристрастен, Лий е надеждно защитен, но и сериозно ограничен. Наркотикът не само кара либидото да даде на късо, но и притъпява емоционалните реакции до степен на изчезване, в зависимост от дозата. Когато сега поглеждам назад към събитията, описани в "Сбъркан", този изпълнен с халюцинации месец на остра абстиненция ми се струва озарен от демоничен, заплашителен блясък - блясъкът на осветените с неонови лампи коктейл-барове, грозното насилие и пистолетът .45 калибър, който винаги е готов да се включи в играта." - Уилям Бьроуз


За завършек съм избрал един цитат от книгата:

"Във фотографията има нещо неприлично и заплашително - желание да заключиш, да поставиш в рамка, почти сексуален копнеж по улавяне на видимото"

вторник, 2 ноември 2010 г.

33

Три дни яли, пили и се веселили. 33 години навършили и 3 торти опустошили. Нещо такова може да се каже за празнуването на моя 33 рожден ден. Той започна с няколко предварителни подаръка и един концерт на любима група и с лек опит за меланхолия и депресия понеделник сутрин, но съдбата си знае работата и бързо се погрижи всичко да е в релси.

Тортите

Тортите наистина бяха три и трите бяха домашно приготвени. Две от тях с блатове си приличаха, като разликата бе, че едната е правена с бял, а другата с черен шоколад без да има за цел да бъде Ин и Ян, а бе търсено разнообразието и различния облик. Третата бе бисквитена, но много вкусна. Свещички духах на две от тях, а на снимката правя това упражнение в офиса. С една дума: вкусотия!

Поздравленията

Вярвате или не за 33-ия си рожден ден получих точно 330 поздрава. Те идваха като sms, обаждания по телефона, по скайп, по кю, във фейсбук на стената или като лични съобщения и на мейлите ми. Явно функцията за подсещане за рожден ден работи безотказно и хората се сещат за теб в този празничен ден. Благодаря на всички за хубавите и оригинални пожелания и въобще за факта, че се свързаха с мен на този ден. Държах да благодаря лично на всеки от тях, защото наистина ми показаха, че не съм им безразличен в едно или друго отношение.

Подаръците

Бях решил да напиша един лист с желани подаръци и да го пусна тук, но не остана време за това. Въпреки липсата му, вече доста хора ме попитаха какво ще желая или пък аз сам си казах и така получих неща, които желая от доста време. Това най-вече са книги, музика, билет за концерт, фланелка на любим отбор, раница и други дребни нещица. Все пак важен е жеста, но чашата с моя герб и посланието на гърба беше върха на изненадата и нещо, което ме зарадва истински. Митове и легенди получих от колегите, които миналата година ми подариха Знаци и символи от същия автор. Благодаря на всички за подаръците!

Празнуването

Почерпката с колегите в офиса бях решил да е различна от други години и това наистина се получи. За първи път празнувах на работното си място, а не в залата, която беше заета и вместо в 3 часа 33 минути и 33 секунди изтеглих празненството за 3 часа 3 минути и 3 секунди. Не се осъществи идеята да сме точно 33 души, но пък бе готино и имаше атмосфера за точно 33 минути. Вечерта празнувахме семейно тримата в близък ресторант, а в събота бях поканил 33 души, от които дойдоха 9 (три по три), но празникът бе хубав и бе отново с начален час 3 часа 33 минути и 33 секунди. Разговорът бе приятен и хапването и пиенето се хареса и услади на гостите, което ме направи щастлив. Последното празнуване бе под формата на празничен обяд с родителите ми и завършено с торта и сложи край на тридневното яли, пили и се веселили.

Зодията

Никога не съм вземал насериозно зодиакалните знаци, но все пак аз съм скорпион. Казвали са ми, че съм бял, защото съм роден през октомври. Наскоро прочетох в един хубав блог подробно описание на зодиакалния знак и ще си позволя да то пусна и тук:
Скорпионът е женски, воден знак. Представителите на този знак притежават завидно здраве и феноменална способност в кратък срок да възстановят силите си. Само сериозно заболяване може да извади Скорпиона от строя. Душата им е подложена на мъчителни душевни терзания, обусловени от подсъзнателни комплекси, конфликти с обкръжаващите и сексуални проблеми. Склонни са да скачат от една крайност в друга, от силна любов към силна омраза, прикриват истинските си чувства и емоции, заради нежеланието си да допуснат някой прекалено близо до себе си.
Скорпионът държи на приятелите си. “Няма по-велика обич от тази да жертваш живота си за приятелите.” Той никога няма да забрави подаръка, който сте му направили, или добротата, която сте проявили към него.
Жената скорпион е богиня на любовта, тя е обаятелна, женствена, интелигентна, страстна, притежава магнетично излъчване, в сексуалните си желания е дива и неудържима, но може и да избухне в силен гняв и да се превърне студена и коравосърдечна.
Скорпионът се отнася с пристрастие към въпросите на религията, живота и смъртта, секса. Проявява непрекъснат стремеж към обновление. Но заедно с това той е предан на семейството и любовта, проявява нежност и покровителства децата и слабите. Скорпионите имат репутацията на знака с най-голям сексуален магнетизъм, чар и загадъчност… те са просто великолепни!… но винаги има и скрита страна, която се свързва с тяхната потайност, неуловимост, техният огромен емоционален потенциал и издържливост и често те несправедливо са били обявявани за “черните овце”, когато нещата не вървят добре. Заради това, че винаги имат собствено мнение и го отстояват с всички сили те нерядко влизат в ролята на критикари и вечната опозиция. Обявяват ги за хора, които служат единствено на личния си интерес и не признават никакви пречки пред целите си. Именно поради това те се асоциират с Юда в християнството. същества.”
Представителите на Скорпион обикновено са добре сложени, с стройно тяло. Очите и косите често са тъмни, а очите са дълбоки и с проникващ поглед.
Известни личности зодия Скорпион:
Уйнона Райдър, Джоди Фостър, Леонардо Дикаприо, Софи Марсо, Джулия Робъртс, Сесилия Саркузи, Бил Гейтс, Пикасо, Деми Мур, Хилари Клинтън, Ален Делон, Бьорк, Мег Райън, Мария Антоанета, Калиста Флокхард (Али Макбийл), Жо Дасен, Ерос Рамацоти, Мария Кюри, Мартин Скорсезе, Марадона, Борис Бекер, Достоевски, Роден, Индира Ганди.

Та това е моята зодия, а за тези, които се интересуват по-подробно съм роден на 27 октомври 1977 година (четвъртък) в 13:25 часа на 13 етаж в болница до НДК в София.

Христова възраст

Всеки свързва числото 33 с годините на Христос и тази възраст често се нарича на негово име и според доста хора е време за равносметка и размисъл и ако досега са те съдили до външния вид, то сега е време да те съдят по делата, които си направил. Преди време любима ми беше рок-операта Исус Христос Суперзвезда и я знаех наизуст. Пуснах си я и на рождения ден, за да си спомня онези хубави безгрижни години и да видя що за възраст е това. Ако приемем обаче, че Христос се е родил на Коледа, а е бил разпнат през април, ще видим какво ще ми се случи дотогава по пътя към моята Голгота. Далеч съм от мисълта да се сравнявам с Бог, но дори и един обикновен човек може да постигне много стига да има вяра в собствените сили и да върши всичко с желание и вдъхновение. Доста пожелания получих да живея още три пъти по толкова или до 99 години поне, но това ще го покаже бъдещето, а то е пред мен и пред моя 34 рожден ден.

Снимки от празника