Тази година моят рожден ден мина доста странно. Сутринта на път за работа с колата се отбих в сладкарница "Неделя" и взех тортата, която по цена отговаряше на годините, които навършвах, а именно 34. Беше Бялата неделя, а аз съм бял скорпион, така че всичко май е ок. Денят, в който съм роден, също е четвъртък като тази година. Спрях и в един супермаркет за напитки и бонбони. Защо почти никога не пишат най-важната информация на кутията със шоколадови бонбони? Може да разбереш съдържанието, грамажа и датата на производство, но като бройка е почти абсурд да намериш. Поне за мен това е важно, за да зная, дали ще ми стигнат, за да почерпя всички колеги. В крайна сметка взех моите любими "Морски дарове", които бяха прозрачни отпред и ми позволиха да преброя колко са.
Празник в офиса
Пристигнах в офиса и почерпих с бонбони и написах мейл за почерпката следобяда. След това се отправих към Експо центъра, където течеше втория ден на Webit конгреса, на който имах удоволствието да участвам заедно с колега. Почерпих своите познати и там. След две изключително интересни лекции пак се върнах до офиса за една среща и обяд. Следобяд отново уебитнах малко и се върнах навреме за уречения час за почерпка в нашата хубава оранжева кухня. Тортата се оказа хубава, но тази година не духах свещи. Така го реших. Беше весело и непринудено и тортата не стигна за всички, но от напитките остана. След като оправих и след последния гост, потеглих към вкъщи, където ме чакаше семейството ми.
Празник вкъщи
Домашното парти беше хубаво и бе подплатено с домашна торта. Дъщеря ми подреждаше салфетки и прибори по правилния начин, което ме изненада приятно. Нямаше как да се размина без свещи, защото и тя искаше да духа заедно с мен. Справихме се. Всичко бе много вкусно и родителите ми също се насладиха на вечерта. Остана да излезем за третата част от рождения ден, все пак съм още в 30-те :)
Празник с Големите
Когато преди няколко дни получих покана във фейсбук да присъствам на представление на "Големите" в пиано бар "Камино" написах, че точно на този ден имам рожден ден и затова няма да мога да дойда, а ми се гледаше новата програма. За първи път ги бях гледал в бар "Баристо" и много ми харесаха и се смях от сърце. Там дори и аз се включих в паузата с виц. Анелия беше достатъчно мила да ми предложи да отида и като рожденик да получа два безплатни пропуска. Реших да се възползвам и потвърдих и мога да кажа, че това бе страхотен и различен избор за моя празник. Бяха ни запазили маси точно до сцената и се насладихме напълно на скечовете на талантливите актьори. Горещо ги препоръчвам на всички свои приятели и познати. Посмяхме се хубаво и се насладихме на свободата и на последните часове от моя 34-ти рожден ден, а за него получих точно 340 поздрава, повечето на стената ми във фейсбук, други като обаждания, съобщения и мейли или лично. Благодарих на всички със страхотната песен на Led Zeppelin "Thank you", а групата слушах цял ден в колата си докато пътувах.
Докато пишех този пост осъзнах, че вече 4 години го списвам и реших да споделя с линк предишните ми постове за рождените ми дни. Ето ги и тях по ред на номерата :):
Този рожден ден подаръците бяха малко, но явно това е нормално. Най-големият подарък са децата ми, които ме радват и разсмиват. Ето кои са другите: Балони, парички за почивка, която бях ползвал и още изплащам, книга за футбол, долнище за анцуг, спортен панталон, риза с дълги ръкави и официален панталон. Вече е напълно готов и моят личен герб и качен в сайта на БХВО с неговата символика и може да го видите тук. Това е. Нямах wishlist, както го бях замислял, но нямах и празник, на който да поканя 34 приятели, но нека това да остане за догодина, а до тогава Happy birthday to me!
С интерес си купих книгата от Хеликон с месечната отстъпка с чип и за 9 лева получих 3 в едно: книга, диск и разделител за книга :) Шегата настрана, но не успях да я почна, защото жена ми я взе под носа и я прочете за няколко вечери. Аз само търпеливо чаках реда си и я подпитвах, дали и харесва и какво се случва. Дотук купувах и четях всичко излязло под перото на Ваня Щерева и във всяка творба намирах нещо готино, забавно и оригинално. Този път историята е друга. Писана е и от Локо, но това не нито Локо Пловдив, нито Локо София, най-малко пък Локо Септември. Това е прякора на Людмила Сланева, певица, известна също като жената на Стенли. Та тя заедно с Ваня седнала и написала тази книга с приветлива розова корица, в която се преплитат черно и бяло, брюнетка и блондинка. За начало добре :)
Книгата доста ми напомня на добро продължение на "Татко, Аз и Ангелът", за която писах тук. Разликата е, че тук мъжът умира в началото, а не в края. Друг интересен факт, е че наскоро четох книга, в която Джек Керуак и Уилиям Бъроуз пишат книга като всеки от тях пише по една глава, следвана от другия, а убийството също е накрая. Става въпрос за "А хипопотамите се сварили в басейна си", която коментирах тук. В Мила Мерилин е използван същия похват, но разликата е, че пишат жени. Хубаво е. Ваня съм я чел, но ми беше интересно как пише Людмила. Получило се е. Определено. Сюжетът е добър и те въвлича и те кара да четеш докрай. Нарочно удължих удоволствието като си дадох седмица за четене, а можеше да я приключа и за една вечер.
Открих две малки грешчици и видях към кого да ги адресирам. В края на книгата им пише имената: Пепа Георгиева - редактор и Радостина Караславова- коректор. На всеки се случва да сгреши. Ето ги и тях: страница 143, ред 11 популярна ню уейв група е изписана Depeshe Mode. Правилното е Depeche Mode. Втората грешка е на страница 166, ред 27, Англел Ангелоев вместо Ангел Ангелоев. Вярно, че ангелът (ей и тук се появи) е наглял в предишната глава и може това да е провокирало това изписване на името му или по-скоро е пропуснато от някоя от двете жени по-горе, но тези две неща придават още чар на самата книга. Не се заяждам, просто ги забелязах. Аз също греша постоянно, я от бързане, я от разсейване, но се чудя, дали някой друг ги е забелязъл :).
Реших да не пиша подробно за съдържанието на книгата, за да е интересна на тези, които още не са я чели. Ако някой иска да му я дам да я чете, да пише коментар отдолу. Не мога да се въздържа да напиша някои неща, които ме грабнаха: "Имам концепция. Да те видя отново." като отговор на съобщение. В книгата пророчески е засегната смъртта на Ейми Уайнхаус и журналистката Миролюба Бенатова, която нашумя наскоро по друг повод, още преди да се случат събитията с тях. След прочитането на книгата, отбелязвана удобно с разделителя, и гледането на дивидито у мен остана един въпрос. Коя жена играе банковата служителка в клипа? Ужасно красива е. Дано някой да знае и да ми каже. Надеждата умира последна или пък Ангелът умира последен, а Виктор пръв. Изборът на имена на герои в книгите явно не е случаен. В гимназията имах съученик с името Виктор, който се самоуби преди да завършим... Така е то, както би казал Вонегът. А аз ще послушам призива от края на книгата и ще напиша своето "Обичам те!" на Ваня и Людмила и ще пусна песента, която звучеше в главата ми докато четох книгата. Може да я ползвате във филма :)
Тази година някак си неусетно настъпи есента. Както грееше слънце един ден, настана студ и заваля дъжд. Само седмица по-късно вече валеше сняг. В това смутно време се играха и няколко дербита, за които искам да споделя своето мнение. За съжаление в унисон с времето, те не бяха щастливи и слънчеви за мен и като цяло ме разочароваха. Започвам от Пазарджик, за да свърша с Рим :)
ОФК Хебър 2011 - ПФК Хебър АД 6:1 или да играеш срещу себе си
Никога не съм предполагал, че ще присъствам на такъв мач. Отбор с името Хебър да срещне друг Хебър в Пазарджик. Все едно да играеш срещу себе си. Кой е истинският Хебър? Новият или Старият? ОФК или ПФК? "Зелените" или "Винено червените" (може и "бордо"). Странно на стадиона звучеше вика: "Хайде Хебър!". Да, ама кой Хебър? "Кой не скача и не пей, той за Хебър не милей!" Да, ама за кой да милеем в този мач? Въпреки студеното време на стадион "Георги Бенковски" се бяха събрали над 500 души, дошли да видят, дали ще има дерби. Логично за ПФК Хебър мачът закъсня с 10 минути закъснение, което се превръща в тяхна запазена марка и ако не закъснее мача и не ги глобят с 50 лева от Зоналния съвет в София, то явно има някаква грешка. Дербито не се състоя. Всичко бе така вяло и умряло, че топката спокойно можеше да замръзна в центъра и едва ли някой би забелязъл. Все пак ОФК поведе, но интрига имаше само до втория гол. Видя се, че ПФК не са тренирали и само добрите изяви на вратаря оставяха резултата минимален. До почивката обаче всичко бе ясно и класиката 3:0 бе в полза на "общинарите". Предусетили какво се случва доста от хората си тръгнаха на почивката, за да не висят в студеното време и да ги брули вятъра на ужасните условия на стадиона. Мачът бе много коректен и нямаше грубости, а някои от момчетата бяха играли и от двете страни на барикадата и се уважаваха по време и след края на мача. Единствено влезлият като резерва ветеран Георги Борисов, преминал през Левски и Локомотив (София), провокира някои грозни сцени в края на мача и вместо да играе футбол, той извършваше груби нарушения и се дърпаше с противникови играчи и най-вече с голмайстора на символичните домакини Христо Спасов, което доведе до три жълти картона. Още три гола вкараха от ОФК Хебър, а ПФК Хебър върна един гол в края, който бе почетен, а за повече нямаше време и смисъл. Това АД накрая на бобовия Хебър си е истински ад, защото с тези служебни загуби на юношите едва ли ще приключи и полусезона. За мен лично смисъл от такива мачове няма. При Хебър-Бенковски миналата година имаше повече заряд, а сега шайката на Боби, както ги нарича мой приятел, бяха трагични. По-добре той е представил срещата в своя блог тук. Най-добре ситуацията описа плаката, който издигнаха двама невръстни фена: "ОФК, ПФК. Стига гавра с Пазарджик!" Вече 10 години с футбола в града гаврата продължава и освен два сезона в Западната "Б" група и един четвъртфинал за Купата на България с нищо друго хубаво не може да се похвалим.
ЦСКА - Славия 1:2 или има ли нещо гнило в Овча купел?
Моите очаквания за този мач бяха за убедителна победа за ЦСКА. Все пак мачът бе на Армията и бе логично серията от 8 поредни победи да продължи. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Славия поведе щастливо още в първите минути и видях, че защитата ни е разконцентрирана. Нямаше го и Райс Мболи, което може да е договорка между Славия и ЦСКА още от миналия сезон, но Караджов вместо да изиграе мача на живота си бе някак си разсеян. Такава бе и защитата, а Костадин Стоянов сякаш бе облякъл черния екип на Славия и направи дузпа, за да с увери, че ще бъде свирена, а Николай Божов я вкара за 0:2, за да шашне всички привърженици на "червените". Само една смяна извърши Радуканов и тя се оказа печелевша, защото Янис Зику вкара феноменален гол, който за съжаление остана само почетен. С толкова нападатели да не можеш да вкараш на Славия на Армията ми се струва мека козано странно. Ако са верни слуховете, че Радуканов ще бъде махнат заради това, че не иска да участва в тото мачове, то това явно е била проверка и неговия протест за залозите на двойка на Славия. Странно е точно преди този мач Венци Стефанов да предложи Милен Радуканов за треньор на националите, а Милен да се съгласи, че иска и да се говори по-усилено за негови заместници. Ако търсят повод да махнат треньора или собствениците или играчите, също бе добре изиграно, но не ми се иска да повярвам, че този мач бе с толкова слаба и безидейна игра на "армейците". Първа загуба и второ място....
Ливърпул - Манчестър Юнайтед 1:1 или как се губи спечелен мач
Най-доброто дерби, което гледах тази седмица беше това между любимия Ливърпул и омразния Манюнайтед. Първо бях разочарован, че Бербатов въобще не беше в групата, а съставът на Фъргюсън приличаше на този на Радуканов от предишния абзац. Ливърпул играха много добре и стегнато. Владееха топката повече и създаваха голови положения. Логичното и радостното за мен се случи, когато завърналият се за първи път като титуляр Джерард вкара през разредената стена от пряк свободен удар. С мен заедно се радваше и моят син макар, че едва ли осъзнаваше на какво се радва :)
"Кормораните" (такава е птицата, символ на Ливърпул в емблемата на клуба) можеха да вкарат и втори гол и да изпратят "червените дяволи" в ада и двете чисти голови положения и пропуски можеха да решат мача в наша полза. Вместо това след едно разбъркване изместелият Бербатов Ернандес вкара за 1:1, което бе несправедливо и отне две точки на мърсисайдци и не можа да зарадва всички привърженици на Ливърпул.
Лацио - Рома 2:1 или откъде по дяволите се взе този Клозе?
В дербито на столицата Рим в неделната вечер всичко започна добре. Гледах мача по Интернет и доста накъсваше картината. Точно пуснах мача и видях гола на Освалдо в 6-тата минута. Какво по-добро начало за "вълците". Бях щастлив и се подготвях да празнувам поредната победа над "орлите", когато те изравниха. От дузпа. Не ми стигаше дузпата за Славия срещу ЦСКА, ами трябваше и тук Лацио да вкарат и да изравнят за 1:1. Не беше достатъчно това, ами и наш играч получи и червен картон. Ето това е. Като не върви, не върви и това е. Все пак си мислех, че ще се повтори резултата от мача в Ливърпул и това ще е равенство в дербито, когато в 92-93 минута отнякъде изскочи Мирослав Клозе (този път кога дойде тук) и вкара за крайното 2:1. Радост за "небесносините" и мъка за мен и за всички останали тифози на "джалоросите".
Това бяха дербитата на една странна седмица, а явно всички хубави неща все някога трябва да свършат и нито едно от тях не ме зарадва...
Буквално в последния момент се снабдих с евтин билет за концерта на Жан Мишел Жар, защото много исках да го гледам. Тази музика ме връща в детските години, когато ме впечатли как той свири с ръцете си на лазер. Спомням си, че го гледах вечер на телевизора вкъщи и бях удивен. Приличаше ми на магьосник със своята дълга коса, която той е запазил и до днес, а с нея и младежкия си дух. Електронната музика дължи много на него.
Приятел ми каза, че е чел някъде, че Земята имала своята музика. За Жан Мишел Жар бих казал, че неговата музика е от космоса. Сигурно и с успех се ползва в планетариуми. Но е най-добре да и се насладиш на концерт. Залата беше почти пълна, а мястото ми беше под самия покрив. Това се оказа никак лошо, защото гледах отвисоко по диагонал сцената и всичко, което се случваше на нея, а най-голямото предимство беше, че се виждаха всички светлинни ефекти. Дори лазарната арфа се виждаше как докосва тавана и как променяше цвета си.
Концертът започна със закъснение някъде към 20:45 вместо в 20:00 часа, но никой не се разсърди, защото изпълнителят ни дари с 2 часа и 15 минути музика. Той се появи изненадващо в срещуположния сектор на сцената и мина и се здрависа със зрителите по пътя към неговата платформа. Французинът поздрави всички с "Добър вечер!", а до края на шоуто използва още няколко български думи, което му прави част, а за останалите думи на английски и френски имаше преводач. Контактът с публиката бе на ниво и Жан показа добро отношение към българите. Като посланик на Юнеско той похвали Ирина Бокова, а също така сподели, че заделя всеки цент от концерта си за образование и ще го прави оттук нататък, докато е жив, защото това е каузата на Юнеско в момента.
Композициите бяха добре подбрани и ми бяха познати, но в публиката се чу някой заблуден зрител да пита по някое време: "Този кога ще започне да пее?" :))) Ефектите и тримата музиканти бяха на ниво и звукът и акустиката в залата също бяха перфектни. На по-бързите парчета, ако мога да се изразя така, хората ставаха и танцуваха, а и Мишел ги приканяше постоянно като не спираше да скача и да свири само с една ръка своите музикални етюди. Раздаде се като младеж през 1981 и никой не би му дал годините (64 са мисля-няма как да избегна сравнението с песента на The Beatles "When I'm 64").
Encore II:
19. Calypso 3
20. Rendez-Vous 4
21.Vintage
Когато към края той се върна към втория си албум "Оксижен", пуснат на бял свят, в годината, в която съм роден, Жар сподели, че след французите, първите, които са му писали да го поздравят за албуми са били българи. А албумът и композицията "Оксижен" са химн на всеки български оксиженист :)
Защото без въздух няма нищо. Посланията на всяка една песен, песен ли написах :) са за опазване на нашата планета, околната среда и хората. не си записах цифрите, които вървяха по едно време, но особено плашещо се увеличаваха хората по света без вода за пиене. Устата ми пресъхна. Намалят се обаче залежите от петрол в барели и явно ще дойде момент, в който те ще свършат...
Хареса ми и как свири на кутията с призрачния звук (аз я наричам така, теремин е иначе името), защото ми напомня музиката от любим мой сериал "Убийства в Мидсъмър", която също се изпълнява на такъв инструмент. Всичко в тази вечер бе вълшебно, космическо и в същото време земно заради поведението на виновника за първия концерт в новата зала. Не случайно го извикаха на бис два пъти, а той остави спомен за един страхотен концерт в България и тръгна по своите магнетични полета...
Снимка: БГНес
Още снимки има тук
Хубаво ревю ще намерите там
Още по-хубаво ревю има тук
Винаги се радвам, когато настъпи октомври. Това е моят месец. Не само факта, че съм роден на 27 число през него (ставам на 34 тази година), ме кара да го харесвам. В него винаги ми се случват положителни неща, има промени, има концерти, има запознанства и настъпва най-шарения сезон, есента. Почти винаги напоследък през него има и избори.
Много обичат изборите хората ... през октомври. Ето и някои факти, които касаят въпросния месец:
"Октомври е името на десетия месец от годината според Григорианския календар и съдържа 31 дни. Името му произлиза от латинското October (осми) - немците го пишат Oktober, тъй като е осмият месец според римския календар, който започва през март. Старото славянско име на месеца е било листопад, тъй като през този месец листата на дърветата започват да падат (моля без асоциации с турски сериали :). Прабългарите наричали този месец Елем." Това казва Уикипедия по въпроса, а аз съм склонен да вярвам. И видяхте ли каква стана тя. Горкия месец. От осми, та чак десети. Изместили са го. Или пък е отстъпил място на някоя дама (март). Кой знае? А обратното на Елем е меле. Какви имена, какъв месец само!
Този път осмият месец (сега десети) ме прати на осмия етаж на нова страхотна бизнес сграда, което е и новото ми работно място. От стария офис на фирмата, който беше на втори етаж, сега се издигнах до осми (дори и вкъщи съм на седмото небе, пардон, седмия етаж). Над нас в сградата има страхотна тераса и простор и изглед към летище. Освен тази промяна най-после ще си намеря и помощник в работата да ми помага. Което не е никак малко. Спрял съм се на 8 за първоначално интервю. 8 минути е и времето, за което стигам до работа с колата, ако няма задръствания.
На пето число в същия този месец синът ми стана на 8 месеца, а дни преди това пак през октомври му излезе и първото зъбче. Точно до 8 октомври на осмия месец пък се задържа хубавото време. Осем е ключова дума в този пост (ще я добавя в етикетите:)
През моя месец сменят и времето. Смяна и промяна е мотото на времето и на изборите. Дано промяната обаче се случва вътре в хората, а не само привидно.
Оказва се също така, че и през този месец има градско футболно дерби в Пазарджик. Сегашното няма да пропусна, защото за първи път ще гледам Хебър срещу Хебър. Няма да пропусна и концерта на Жан Мишел Жар довечера, а кой знае още какво ми предстои до края на любимия ми месец...
Бях замислил този пост за вечерта след рожденния ден на дъщеря ми, но куп други неща провалиха писането в черновата и пускането и на бял свят. Самият празник мина чудесно, а подаръците бяха много и предизвикаха щастие и усмивки. Най голям беше колелото. Сигурно сте чували прословутата реплика от български филм "Татко ще ми купи колело, а ама друг път." Е колелото е купено, но не само от татко и мама, а с помощта на дядовци и баби, роднини и приятели. Съединението прави силата! Колелото вече е пробвано по велоалеите в Младост, а към него се добавиха звънец и каска като допълнителни подаръци, а паданията засега са само три, но не отказват дъщеря ми от каране и желание да се научи и да махне помощните колелца.
За поздрав за четвъртия рожден ден на Калина съм избрал най-подходящата песен, а именно "Little wing" на Джими Хендрикс, но в изпълненение на Стинг, който днес има рожден ден и става на 60 с 25 годишна кариера на музикант. Пускам и текста преди песента и отново казвам: Честит рожден ден, Калина! Бъди щастлива!
Well she's walking through the clouds
With a circus mind that's running round
Butterflies and zebras
And moonbeams and fairy tales
That's all she ever thinks about
Riding with the wind.
When I'm sad, she comes to me
With a thousand smiles, she gives to me free
It's alright she says it's alright
Take anything you want from me,
Anything.
