петък, 28 август 2009 г.

Клондайк

Думата Клондайк вече се е превърнало в нарицателно за търсенето на злато и доста филми, сюжети и истории са базирана на тази река в Аляска. Клондайк провокира доста хора през далечната 1896 година да тръгнат на север, търсейки бързо забогатяване и нов живот. Доста са загубили живота в тази надпревара, но причината да се сетя за това тази вечер е един нов ресторант в Младост 4. Решихме да го пробваме, защото го бях видял бегло, като минавах на гърба на БИЛА. Не очакмах много, защото в Младост 4 е трудно да намериш свестен ресторант. Има достатъчно заведения тип кръчма, където шофьорите нямат претенция къде обядват кебабчета и картофки, но истински стилен ресторант липсваше. Дори и в Бизнес парка не успях да открия хубав ресторант (не броя Тропс къща или Пица хът). Преди имаше един ресторант "Делвите" в квартала, който беше страхотен, но сега той е китайски ресторант и ме загуби като клиент. Има и един на гърба на ХИТ, който три пъти сменя собствениците си, но сега отново ми хареса, но е само един. Тази вечер реших да пробвам нещо друго. Клондайк Bar and Food, както е пълното име на ресторанта ме очарова с обстановка, обслужване и чистота. Храната също ми хареса, а вътре имаше един аквариум с рибки, по които се захласна дъщеря ми. Толетната е чиста с фотоклетки за осветлението и водата и си личи, че тук се полагат грижи да бъде чисто. Самият ресторант има две части: тераса навън и салон вътре. Ние предпочетохме да стоим отвън, а по-късно се оказа, че има чакащи за маса навън. Вътре имаше само 3-4 заети маси с клиенти. Сервитьорките Яна и Краси се справяха отлично с поръчките, бяха любезни и откликваха навреме. Навън на терасата е и майсторката на пиците, които се приготвят пред погледа на клиента. Менюто е разнообразно и има какво да си избереш за хапване. В крайна сметка и цените се прилични и май тази вечер аз открих своя Клондайк в Младост 4. Дано всичко се запази така и с времето и да не виждам хора с чантички БИЛА в ресторанта. Разбира се с това не изчерпвам темата и признивам, че в Младост 1,1А и 2 има доста ресторанти и пицарии, но в Младост 4 с този тип заведения е трудно, както и с място в детските градини :(

ЦСКА е номер 1!


Искам да благодаря на всички играчи на ЦСКА и на рожденика Любослав Пенев за снощния мач. ЦСКА отново показа кой отбор е номер 1 в Европа. Независимо от играчи, треньори, ръководство отборът на ЦСКА винаги ще бъде незименно на първото място в европейските мачове. Публиката на ЦСКА винаги е била номер едно, показа го и на стадиона в Русия. 

Отдавна не бях гледал толкова добър български футбол. В предишният двубой бях прогнозирал, че Спас Делев ще вкара гол и за малко до позная, но вчера вече той го направи и то какъв гол. Гледал съм го в мачове срещу Хебър и още тогава личеше, че той разполага с голям талант и с голов нюх. Желая му още повече мачове и голове. 

Целият отбор се представи на ниво в Москва. Надигра и запуши устите на динамовци в мач със само един жълт картон. Невероятно, нали. Едва ли някой е вярвал при гола на Кержаков, че ще има обрат, но момчетата с червени фланелки показаха, че не само са вярвали, а и са били убедени в победата.

Последните минути Динамо беше смачкан и надигран, а ЦСКА можеше да вкара още голове. Моята дъщеря за първи път се радва на головете, а зная, че и ако дядо ми беше жив, щеше да се гордее с този отбор. Отново едно голяма благодаря и за всички останали, които още не са разбрали, да повторя: ЦСКА е номер 1!

сряда, 26 август 2009 г.

Dear friend

Какво би бил живота ни без приятели? На този въпрос аз не искам да търся отговор. Не е нужно да имаш голяма бройка приятели. Само един е достатъчен понякога стига той да е винаги насреща и независимо къде се намира по света, ти да знаеш, че може да разчиташ на него и той на тебе. Без значение от държава, час и начин на комуникация, приятелят си е приятел. Дори да не се чувате или виждате година, в мига, когато сте заедно знаете, че това не е имало значение. Гордея се, че вече повече от 15 години аз имам такъв приятел. Използвам празничния повод от тригодишнината от неговата невероятна сватба да го поздравя с една песен, която винаги свързвам с него. С него обиколихме морето на автостоп с две раници и два спални чувала от Резово до Дуранкулак и стопът винаги вървеше. Пътят и времето никога не изглеждат дълги и продължителни с такава компания. Правили сме всички и сме били навсякъде, но винаги сме били заедно. Няма да забравя как кроихме планове да направим сватбите си в един ден, но после решихме да имаме два празнични дни вместо един и повече веселба и не сгрешихме. Най-добрият ми приятел ми стана и кум, или както се казва на английски best man. Мислих да кача едни стари снимки с него, но скенерът ми изневери снощи и не искаше да работи. Но това в случая не е най-важното. Използвам празничния повод от тригодишнината от неговата невероятна сватба да го поздравя с една песен, която винаги свързвам с него. Честита годишнина от сватбата, Вальо! Да знаеш, че по пътя винаги ще имаш един верен приятел! Ти случи и на прекрасна булка и жена, а аз се сдобих с невероятна кума. Честита българска годишнина от сватбата! Ето и песента (първо думите, после и музиката:

Dear friend, it's been a long, long while
I've been meaning to write you
But it was never my style
But what is these days now I'm a family man.

Do you blow sincere kisses to mistresses
Secrets in afternoons?
Do you wear your disguises, feign the surprises,
At the questions she asks when she dares to accuse?
Does your past lie under a dustsheet,
In the corner of a musty garage?
That's where I keep mine, now I'm a family man.

Are your horses still running when
The bookies shop close?
Is the band still together, did you ever
Get on the road?
We chased the same women, we drank
The same beer.
We came as a pair when we ran around here
How are you these days, now you're a family man?

Buy a drink for the boy in my place
At the end of the bar
Give my regards to Nina, slam a tequila,
I'll write you at Christmas or I'll send you a card,
And if you pass by you're welcome to drop in
And see me 'cos it's unlikely
I'll be round your way, 'cos I'm happy to be,
Where I am, living life as a family man

Do you still have your leathers,
Or did you give them away?
Do you still dream of Joni and sidewalk cafes?
Is your Norton still running, is the old man still alive?
Do you still get to Dalkeith, is your rent still as high?
But I suppose you've a mortgage, now you're a family man.

Dear friend, it's been a long, long while
I've been meaning to write you,
But it was never my style.
But what is these days now I'm a family man.


петък, 21 август 2009 г.

1 година и 11 месеца

Днес дъщеря ми Калина навършва една година и единадесет месеца. Зная, че обикновенно се празнуват кръглите годишнини и точно след месец ще има голям празник за 2 години, но аз ценя и месеците. Още след като се оженихме с жена ми празнувахме всеки месец след сватбата до първата годишнина и черпих колеги и приятели. За нас беше специален повод и винаги излизахме на ресторант или заведение. Същото направихме и всеки месец, след като Калина се роди до първата и годинка. Защо го правим ли? Защото за нас всеки месец заедно с нея бе празник и беше чудесен повод да има празнично настроение и да изживяваме пълноценно този ден. След първата година не сме го правили, но винаги сме отбелязвали всеки месец. Разликата днес е, че на този ден не сме заедно с Калина. Тя е при баба си и дядо си. Чуваме се по телефона и се радваме на гласчето и. Утре ще я видим. Тя вече е подготвена да казва, че е на две годинки, а ние още нямаме идея какво да правим след месец. Надявам се всичко да стане естествено и Калина да продължава да расте здрава, щастлива, свободна и обичана. Честита месечинка!

четвъртък, 20 август 2009 г.

11 години

На този ден преди 11 години почина дядо ми. Той беше много колоритна личност. Ще ви разкажа няколко любопитни факти от неговия живот. Родителите му имали проблем, че често им умирали децата. Затова те кръстили брат му с името Стоил, за да се застои. При дядо обаче спазили друг обичай. Оставили го на улицата и чакали през портичката да видят кой ще го намери първи и как ще го нарече, за да го кръстят с това име. Намерила го една жена и му казала "Гале". И досега си спомням, че баба ми и доста други хора го наричаха така дядо Гале. Има версия, че жената си имала любовник с това име, но това не е толкова важно. При самото кръщене обаче решили да го кръстят Гълъб, а на галено да му казват Гале. Така той получил име на птица. Друга интересна история е свързана с отиването му на фронта. Доколкото си спомням е било в Крива Паланка, когато куршум е сцепил ножа му на две, но го е спасил от сигурна смърт. Казвал ми е, че този нож се намира в музей, но така и не разбрах в кой. Дядо ми беше земеделец. Харесваше Александър Стамболийски и получаваше "Земеделско знаме" цял живот. Имаше си принципи и ги спазваше. Зная, че е работил в Огняново на кариерата и оттам се е сдобил с астма. Много му беше тежко. Заради нея отказа цигарите. Разказвал ми е хиляди случки от своя живот, но няма да ми стигне мястото да ги напиша всичките. Дядо ми беше доста запален и по футбола. За него имаше един отбор: ЦСКА. Казваше ми: "Пусни радиото да чуем какво правят цесекато!" Той ме запали по този отбор. Заради дядо ми съм от ЦСКА. Надявам се тази вечер те да бият заради него.
Другият ми дядо е починал преди да се родя, така че помня само дядо Гале и неговата усмивка и чувство за хумор, любовта му към песните и философското приемане на трудностите. Когато преди 11 години научих тъжната вест, бях на работа, но веднага хванах първия влак от София. В уолкмена звучеше една песен от филма "Град на ангели". Слушах я и плаках сам в купето. Ще я пусна и тук...

сряда, 19 август 2009 г.

На вниманието на Ваня Щерева

Здравей Ваня,
Пиша ти за първи път. Ти не ме познаваш, но аз съм твой редови почитател, пардон читател. Започнах с твоя Образцов дом, минах през твоите 30 неизвинени отсъствия, приключих и с фасовете, а тази сутрин завърших и последната ти книга "Татко, аз и ангелът". Не можеше да не забележа невинно бялата корица на рафта на книжарница " Хеликон" и си я купих, без да очаквам нещо по-различно от обичайния стил. Сивата вертикална черта ми показа, че в името Щерева присъства рев, а по-надолу стоеше Азът. Книгата ми хареса, Ваня, дори много, но защо трябваше да убиваш главния герой в края и и то по такъв начин. Всеки, който е бил влюбен и е живял в илюзия ще изживее книгата, а аз отдавна не вярвам, че всеки си има ангел или ангелина :) пазител. Проявите на такива същества са само плод на нечие чуждо въображение. Хареса ми това с лодките на Ахтопол от Людмил Станев и точно там бях аз, когато четох "Фасове". Ходих да ги проверя и не намерих лодка с четири цифри, всичките бяха с три, но така е и с детелините, нали. Всеки сам избира, търси и намира своето щастие или нещастие. Благодаря ти за книгата, Ваня! Продължавай да пишеш, защото чакам следващата...

Поздрави,

аЛЕКсандър

Послепис: След като прочетох книгата, съдбата си знае работата и чух тази песен на Фиш, която съвпадна прекрасно с края на книгата.

вторник, 18 август 2009 г.

Only lonely

Another long and sleepless night
You need someone to hold you tight
Sometimes love don't know wrong from right
Another long and senseless
Fight was all you knew they're all the same
There's no one left to take the blame
What's behind this masquerade
How do we win these losin'
Games we play, words we say
Cutting wounds we know they run so deep
Leave it all behind you
Or someday love will find you


It's getting sometimes I don't know
When to stop when to go
Sometimes we're so afraid to let it show
A stolen kiss so out of place
It wipes the smile right off your face
And when those feelings start
We let them go, let them go

Games we play, words we say
Cutting wounds that run so deep
Leave it all behind you
Or someday love will find you

Only lonely -- I can't stop hurting you
Only lonely -- but I can't stop loving you
Only lonely -- so tell me babe, how much pain
can you take before your heart breaks?

I got this timebomb ticking in my head
This time I think she's gonna blow
How can I say get away
When I just can't let go

Games we play, words we say
Cutting wounds that run so...
Leave it all behind you
Or someday love will find you

Only Lonely by Bon Jovi

петък, 14 август 2009 г.

Само моето име

Името на човека е важно и го съпътства през целия му живот. Разбира се има такива, които не си харесват името и дори си го сменят с някое друго. Има мода и в имената и днес често можеш да срещнеш чужди имена сред децата, чиито родители погрешно смятат, че с името вече са уредили бъдещето на Изаура, Джулия, Дженифър и така нататък. В този пост ще ви разкажа за моето име и прякорите си през годините. Когато прадядо ми Алекса е бил на смъртно легло е заръчал на дядо ми Никола да кръсти някой от синовете си на него, но не Алекса, а Александър. Дядо ми не успял да изпълни заръката му и помолил баща ми да го направи. Баща ми като най-малък в семейството спазил това обещание и кръстил първородния си син (тоест мене) Александър. И досега той се обръща към мене само с това име. А ето какво значи името: защитник на мъжете (от гръцки alexein - защитaвaм, andros - мъж). Името на 8 папи. Александър означава мъжествен, защитник и има имен ден на 30 август. Празнува и на 23.11. ден на св. Александър Невски. Така оказах се с два именни дни, но досега никога не съм ги празнувал.Друг известен човек е Александър Македонски, а се оказа, че има хора с еднакви две имена като моето, като се поразрових в нета.Родителите ми обикновено ме наричат Александре. От училище започнаха да ви казват и Сашо. И днес колегите се обръщат така към мен. Все още обаче не съм успял да открия връзката между Александър и Сашо и защо на Александровците ни казват Сашо, като има и отделно име Сашо. Английските туристи, които водих на турове из България започваха да ми казват Алекс (съкратено от Александър), защото те не можеха да проумят какво е общото на Александър и Сашо. Алекс ми казваха и колегите от предишните ми две работни места. Случвало се е и да ме наричат Ал, но това са само два единични случая. Напоследък чувам и Алексче, което явно би трябвало да говори за някаква близост, но аз не го харесвам. От Сашо пък често ми казват, Саш, Саше и Сашенце. Имал съм и случаи да ме наричат Сандо, Санде или Сандър, но това ми е доста противно. Само една позната ми е казвала Санд, което много ме учуди тогава. С това май изчерпах всички производни на името си. Сега продължавам с прякорите. В основното училище ми казваха Майкъл Джексън, защото го харесвах и танцувах като него. В началото в езиковата гимназия ни питаха по спорт кой какво е тренирал. Аз станах и казах, че съм тренирал две години карате. Така се появи новия ми прякор: Каратето. Така ме наричаха моите съученици. За кратко време в основното ми казваха Ферди - Мравката, защото съм бил добър и съм помагал на хората, но той не се запази толкова време. В немската в Пазарджик ми казваха и Павето. Това стана при един разговор с моя съученичка, която питаше с какво ги свалям момичетата, с коите ме виждаха. За да и затворя устата, казах с паве, и тя го подхвана като прякор: Сашо - Павето. В края на гимназията ми излезе нов прякор Сашо Хипаря или Хипара, който продължи и в университета, заради дългата ми коса, музиката, която слушах и ходенето на автостоп на Джулай морнинг на морето. Като водех предаване по радиото ми казваха и Сашо - радиото, меломана, а покрай спортните събития, които отразявах ме нарекоха Журналиста. Казвали са ми и Поета, заради стиховете, които пишех и публикувах, но това също не се задържа. Сега някои колеги ми казвах Пегасус или Пегасуш, на името на фирмата, която ни е партньор. Един приятел ми казваше и Безалкохолния, защото не пия алкохол. Повечето хора ме знаят като Сашо от Пазарджик, въпреки, че съм роден в София и годините, прекарани в София и в Пазарджик вече са поравно. В казармата ми казваха Висшиста, но това не беше повод за гордост за там, защото ни мразиха, че служим по-малко време. В личните си взаимотоношения не съм обичал никога глезените названия като захарче, миличко, сладичко, слънчице, зайченце и всякакви такива умалителни. Като се запознах с жена ми и тя почна да ми казва Буби или Буба. В онлайн общуването ползвам често kerouac и като такъв ме знаят хората от първия чат на гювеч-а, а такъв nickname ползвам и за кюто.Изненадващо за мене доста хора не знаеха как се пише фамилията на моя любим писател Джек Керуак.Ами мисля, че това е достатъчно за името ми и прякорите ми през годините. Исках да пусна тук песента на Ваня Щерева "Само твоето име", но в крайна сметка се спрях на друга песен, с която приятно бях събуден една хубава сутрин и харесах като мелодия, текст и жизнерадостност.

неделя, 9 август 2009 г.

Песента си остава същата

За първи път зърнах книгата на Славейков и си казах, че трябва да я имам. Не след дълго и тя беше в ръцете ми и я разгръщах като свещена библия. Това бе историята на любимата ми група от ученическите години. Това бе историята на най-великата рок-банда в света, основоположници на хард рока. Тове не беше първата книга, която бях чел за тях. Имаше едни книжки джобен формат от поредицата Поп-рок, сред които бяха и книгите за Дженезис, Дийп Пърпъл, Ерик Клептън и Синатра. Книгата за Цепелин бе от Явор Дянков, който бе автор, преводач и редактор на различни книги, след които и „Лед Цепелин” (превод на български - 1990 г.). Иначе той се занимава с бойни изкуства. Стига съм се отклонявал. Авторът на настоящата книга за Цепелин е писал и книгата Лунен пътешественик на Майкъл Джексън, факт, който се знае от малцина. Любопитното е, че има и футболист с такова име. Книгата за Цепелин ме увлече и въпреки своите 446 страници не ме уплаши, а завладя напълно. Започнах да я чета още на морето в началото на месец юли и стигнах до 189 страница. След това я оставих на жена ми да я чете и я довърших снощи, като за последните 100 страници стоях до 2.30 през нощта. Това бе и най-хубавата част, защото си пусках всяка песен, за която се пишеше и чувството бе невероятно. Научих доста неща, които не знаех, но които ме накараха да обичам групата още повече и да я слушам по-честичко последните два месеца. За всеки меломан това е задължително четиво, а за всеки почитател на този тип музика задължително присъствие в домашната библиотека. Още повече ме радва факта, че бях на концерта на Пейдж и Плант в Зимния дворец в Студентски град и връщайки се назад не съжалявам за купения на черно билет от пазача на същия дворец за 50 лева (тогава това бяха доста пари). Сега както и тогава се чувствам свидетел на една магия и много качествена музика. Дълго се колебаех коя от песните им да сложа накрая на този пост, но най-накрая реших, че трябва да бъде такава за любов.

сряда, 5 август 2009 г.

Прогноза

Миналата седмица успях да гледам филма "Прогноза" на Зорница-София. Трябва обаче да призная, че не съм гледал "Мила от Марс", но и това смятам да поправя в най-скоро време. В киносалона бяхме общо трима души, а филмът ме грабна от самото начало. Веднага разпознах кафето в Лондон като това в градинката на Софийския университет, но това не успя да развали добрите впечатления от филма. Освен този факт не ми хареса и историята за риболова на хърватина през войната, който заради това, че му откраднали червеите и такъмите в родината му, едва ли не се отказва от хърватското си гражданство. Вярно е, че не съм рибар, но все пак това ми се струва много тъпа причина. Всичко друго във филма е ок и бих го гледал още веднъж. Любовната история, балканските страсти и територии и страстта към пътуване, търсенето на остров и поренето на вълните беше чудесно. Страхотна игра и на Асен Блатечки като македонец, а Юлиян Вергов и Део също си пасват добре в ситуацията. Загубата на кучето ме трогна, тъй като наскоро преживях подобно нещо. В крайна сметка народите на Балканите си приличаме по повече неща, а новото и модерното ни свързва повече, отколкото старите закостеняли представи. За пореден път мисля,че всеки трябва да пътува повече и да види останалите нации как живеят, за да разберем, че доста от старите поверия са илюзии. Повече за сюжета на филма може да прочетете тук. А прогнозата е за вятър и дъжд :)

Официален сайт на филма

вторник, 4 август 2009 г.

7 години

Вчера се навършиха 7 години от смъртта на баба ми. Съвсем случайно на обяд чух песента "Йовано, Йованке". Тя беше любима на дядо ми, който я е свързвал винаги с баба ми и си я пеел,когато е бил на фронта. Тази песен винаги я свързвам с нея. На същия ден за първи път доведох жена ми вкъщи, но те не успяха да се видят. Баба почина през нощта, а трябваше да се видят сутринта. С нейната смърт аз вече нямах живи баба и дядо и част от детството ми си отиде. Почивай в мир, бабо Иванке! Не съм те забравил и никога няма да те забравя!