Ревю на Контрол и Хиподил!

Не бях ходил на концерт на българска група от концерта на "Щурците" за 40 години в НДК. Този петък имаше три в едно. Три български групи се събираха да свирят заедно за първи път, а от доста време не бяхме ти чували. Кой се разпаднал, кой прекратил дейност, кой в чужбина отишъл. Причини много, но в тази вечер се видя, че отново могат да вдигнат на крака цяла зала и да взривят с песните си Зимния дворец в началото на лятото. Не бяха забравени,а бяха обичани, а песните им се пееха с пълно гърло от хиляди души, запълнили залата в Студентски град. Концертът беше обявен за 20 часа, но инкой не вярваше,че някой ще започне точно в този час. Към 8 и 15 доста хора се разхождаха спокойно пред залата и пиеха бира. Това правеха и главните изпълнители на входа за журналисти, където Кольо Гилъна и Милена си пиеха кротичко енергийни напитки и биричка и си говореха небрежно. Като влязох в залата, тя беше наполовина пълна, но щом светлините угаснаха, всички дружно се втурнаха навътре и всичко се напълни за отрицателно време. Седнахме на трети ред в дъното, където се виждаше добре сцената. Първият ред бе отреден за пострадали от войната :). Имаше трима с патерици и двама накуцващи. Втори ред бе отреден за бременни жени и техните приятели. Имаше четири броя изпъкнали кореми, а на трети ред бяхме ние. Точно в 21 на сцената излязоха "Ревю". Много готин един час ни подариха и изсвириха всичко познато от "Закуска" до "Ала бала". Почетоха и Димитър Воев, който предишния ден щеше да навърши 44, ако беше жив. Васил Гюров и Милена бяха много добре настроени и всички се радваха на всяко парче. Като изключим скъсаната жица на китариста, която забави малко изпълнението им и Милена запълваша паузата, как хората в залата са си играли в пясъчника, когато те са писали тази песен. Лошото беше, че всички зрители пушеха и скоро в залата стана много задушно и задимено и чак ни се насълзиха очите. В предверието не беше по-добре, защото смърдеше на алкохол и пот, а навън не пускаха. Да чакаш за тоалетна си беше цяло приключение. На входа продаваха фланелки, дискове и книги на Хиподил и други, а от другата страна бяха "Зелените", които събираха подписи и продаваха картички. Охраната не пускаше навън, а взимаха всички капачки на минералната вода, а вътре се продаваше без проблем и вода и бира в пластмасови бутилки, които повечето хора ползваха да хвърлят и да пръскат над другите. Като изключим тези неприятни за мен моменти, на сцената излязоха "Контрол" точно в 22:00 часа. Тяхното озвучаване не беше не нивото на "Ревю" и разбирах коя песен слушам чак на втората минута:), но купонът беше як. Кольо Гилъна се раздаде и танцува и пя и скача доволно, а чухме всичко готино. На бис изсвириха две парчета и дойде ред на "Хиподил", които се уляха вече и вместо един час свиреха час и половина. Светльо скочи от барабаните и си скъса дънките, та се наложи да си сваля тениската и да я връзва на кръста, за да не личи и после пак метна коженото яке на голото си тяло. Той приличаше на боксьор, излязъл в последен рунд. Чухме техния стил, а на някои песни се включваше и брас секцията, коята ме изкефи много. На саксофона беше Кирил Македонски, чиито баща е първи братовчед на баща ми. Той беше целия в бяло и шапка като на Майкъм Джексън в клипа "Опасен престъпник". Беше готино и с много настроение. Всички танцуваха, пяха и се разваха. Видях хора от Студентски град, коиот не съм виждал поне от 10 години. Всички бяха изпълзяли от дупките си за този концерт и виждах много познати лица, а и нови с тениски на Мерилиън, Рамонес, Дийп Пърпъл, Доорс и много други, но всички бяха обединени от българското тази вечер. Веднъж и завинаги...

Още един поглед към концерта

Празникът на Пазарджик

Днес е празникът на Пазарджик. За съжаление за поредна година той се пада в работен ден и аз няма да мога да присъствам на тържествата. Като гледах календара 21 май ще бъде в събота чак след две години през 2011. Тогава ще присъствам със сигурност. За първи път е решено града да има празник през 1930. Тогава обаче денят на Свети Константин и Елена е бил 3 юни по стар стил, но светците се считат за покровители на града и тогава и сега. Повече за тях може да прочетете тук. Едноименната църква, която се намира на щаба, е и доста свързана с моя живот и моите празници. Там се венчах преди 3 години и там кръстихме дъщеря ми преди една. Много ми харесва тази църква, съградена от брациговски майстори и завършена през 1872 година. На повече места я пише 1873, но това е така, защото чак тогава майсторите са си получили парите за великолепната работа. Има страхотна аура. Именно оттам започва 23-ия празник на Пазарджик. Днес тържествената литургия, отслужена от пловдивския митрополит Николай, закъсня с един час, което забави и литийното шествие до центъра на града. Там се издига националния флаг и кметът чете тържествено слово. Извън тази програма всички ученици почиват днес и в града се събират много хора. Днес е и деня на нестинарите, чиито покровители са отново Свети Константин и Елена. Като друго съвпадение е и раждането на бебето на Пазарджик Александър, което е и моето рожденно име. На тази дата през 1904 година е основана и ФИФА, което внася малко футболна вълна в празника. На парк "Острова" ще се открие паметна плоча на на архитект Константин Мумджиев – една от най-забележителните личности на Пазарджик от миналия век, който е проектирал Часовниковата кула, превърнала се в символ на града. Всичко ще завърши на площад "Тортата" с концерт на Диана експрес и Сигнал и празнична заря. Пълната програма за празника може да видите тук. За съжаление на вчерашния празничен общински съвет не са номинирали никой за почетен гражданин на Пазарджик, което е жалко за мен. Все можеше да се намери някой, който заслужава.
Преди празника бе открита и новата облагородена част на парк - острова "Свобода", където са разположени лагуна, виенско колело, стрелбище и много други атракциони. Не зная, дали ще бъдат там само за празника, но миналия уикенд си работеха. Пуснато е и езерото с лодките, но за да се вредиш за там е необходимо голяма доза търпение. Е още един празник отминава, а се задават други семейни в края на седмицата. Не мога да не спомена и представянето на словника за енциклопедия "Пазарджик", в който и аз имам скромно участие. Не мога да не подмина и факта, че наесен Пазарджик ще има и нов химн, защото досегашната детска песничка не се харесва от всички, въпреки текста. Знамето също ни е ново и на мен ми харесва повече от белия чаршаф от минали години, но за герба ще кажа само, че това си остава емблема за мен и в каквито и цветове да я направят, герб няма да стане. В тази връзка в началото на статията съм сложил герба на Пазарджик от 1943 година, който за мен си остава най-доброто правено в тази насока. Дали ще доживея да видя хубав хералдичен герб за града си на празника му през следващите години, времето ще покаже. А дотогава: Честит празник, Пазарджик!

Горопеци

Тази събота присъствах на представянето на една книга. Авторът много държеше да съм там. Чудех се какво е да издадеш първата си книга на 77 години. Има някаква символика в цифрите. Аз съм роден през 77-ма. Като посвещение на моя екземпляр Никола Попов написа: "В твое лице виждам следващия автор на горопеците". Какво е накарало този човек да ме цени толкова, че да изчака да пристигна за представянето (все пак събота беше работен ден), и да кара около 100 души да ме чакат, за да започнат. Книгата си заслужава. Личи си, че е писана от ерудиран човек, който уважава природата и хората и родното си място (Ветрен дол). Той живее съвсем близо до гората. Къщата му е на-най високото място в селото до река Връщика в лоното на Родопите над всякакви проблеми и терзания, но явно доста от тях са стаени в душата му. Много любопитен факт е, че дядо му е оцелял в баташкото клане, като майка му го е скрила в престилката си. Какво ли бихме загубили, ако не се бяха наредили така нещата. Може би тази книга нямаше да я има. Баща ми често ми е казвал, че горопек е място, където няма една сенчица и слъцето припича и жури и няма къде да се скриеш. Този израз той използва за полските села, които са далеч от планина и река и както учих в университета нямат голям туристически потенциал и пейзажна разнообразност. Авторът обаче използва тази метафора за място в гората, където е най-вероятно да започнат пожарите, защото е открито, изложено на слънце, дъжд и всякакви катаклизми и там отново няма как да се скриеш. За него ветрендолци и самия той са "горопеци" - хора, които не бягат от проблемите и не търсят лесния начин.
Представянето на книгата продължи два часа. Изказаха се Филип Серафимов, Продрум Димов и кой ли още не, но за мене най-ценно бе вълнението на този човек, който представя книгата си и оголва душата си за читателите. Аз си мисля, че този начин е правилния, защото само ако се разкриеш изцяло, може да се скриеш...
Книгата прочетох на един дъх, а изказването ми на самото представяне не бе на ниво. Исках да кажа повече неща, но рискът е голям като импровизираш, а не четеш предварително написани неща, но пък така е по-истинско. Вечерта не успях да спя и да разсъждавам за различни неща, които постави книгата и държанието на бай Кольо, както всички го наричаха. Дано и на представянето на моята първа книга да дойдат толкова хора и да успея да стигна до тях само с думите черно на бяло...

Silver lady

Благодарение на зелената фея видях сайт, който показва коя песен е била номер 1 във Великобритания на рождения ти ден. Много хитро направено. И така след като вкарах моите цифри и дати ми се падна Silver Lady на David Soul. Чувах я за първи път, но в нея се говори за любов, жени, хотели, прошка, далеч от дома, въобще доста ми допадна, затова копирам целия текст тук:

SILVER LADY - 08/10/1977
3 weeks at #1 - 14 weeks on chart

Tired of drifting, searching, shifting
From town to town
Every time I slip and slide
A little further down
I can't blame you if you won't take me back
After everything I put you through
But Honey you're my last hope
And who else can I turn to

Come on Silver Lady take my word
I won't run out on you again
Believe me
Oh I've seen the light
It's just one long fight, without you
Here I am a million miles from home
The Indiana wind and rain cut through me
I'm lost and alone
Chilled to the bone
Silver Lady

Double talkers, backstreet walkers
At every turn
Seedy motels and no star hotels
Still I had to learn
That the one shining thing in my life
Was the sweet love I had with you
And Honey, you're my last hope
And who else can I turn to

Come on Silver Lady take my word
I won't run out on you again
Believe me
Oh I've seen the light
It's just one long fight, without you
Here I am a million miles from home
The Indiana wind and rain cut through me
I'm lost and alone
Chilled to the bone
Silver Lady

Can't you find it in you to forgive me

Coz here I am a million miles from home
The Indiana wind and rain cut through me
I'm lost and alone
Chilled to the bone
Silver Lady

Come on Silver Lady take my word
I won't run out on you again
Believe me
Oh I've seen the light
It's just one long fight, without you

Чуйте песента. Много е приятна, като мен :)

Кени Джи две седмици по-късно...

Почти щях да пропусна този концерт и вероятно щях да съжалявам, защото за мен това бе много истинско изживяване. Преди години, когато той нашумя на сцената, редовно си пусках негови касети преди заспиване и си представях различни картини, образи и сюжети. Най-много ме впечатли музиката му към филма "Да умреш млад". Мога да кажа, че за мен това е неговото върхово постижение. Концертът му на 1 май в зала 1 в НДК ме изненада съвсем. За компания взех баща ми, който като млад е свирил на саксофон и щеше да оцени музиката. Съжалих, че не го взех, когато ходих сам на Дейвид Санборн, а Ян Гарбарек не съм сигурен, дали щеше да му хареса. София бе почти празна заради многото празници и залата също не беше пълна. Беше интересно за мен, че в оркестрината, където билетите струваха 80 лева и нямаше места по касите, лявата половина бе празна. Явно доста хора са променили плановете си и не са успели да дойдат или са били раздадени като покани. Моят билет го купих от Ориндж и бе просто принтиран. Заведе ме чак на втори балкон, но се бях подготвил с мощен бинокъл. Местата бяха фронтално срещу сцената и се виждаше идеално. Кени започна първата песен с разходка сред хората, а чак след това се качи на сцената. Говори около 3 минути на български. Това е нещо, което ценя, защото при всичките ми концерти на над 30 любими изпълнители в България бях чувал само две-три думи от тях. Зная, че сигурно му диктуваха в слушалката, но въпреки всичко жестът си заслужаваше. Цялото шоу продължи цели два часа, като Кени се качи и на нашия балкон и свири на сантиметри от нас. Баща ми остана много доволен, а това направи и мен щастлив. Въпреки, че нямаше много импровизации, всичко беше стилно и много професионално изсвирено и поднесено с чувство за хумор. Всеки от музикантите в групата бе представен отлично и не е изненада за мен, че те свирят заедно вече повече от 20 години. Песните от новия му албум, който е доста латино ми допаднаха, а дуетът с Луис Армстронг беше върха на вечерта. Подари саксофон на приятна двойка от залата, която си беше купила два диска с негови песни и участва в томболата. Посвири им една песен, и им го подари с автограф. Така прави на всеки концерт, а този бе заснет специално, защото той е за първи път в България. Въпреки, че свири предимно на сопрано, Кени използва и алт и това най-вече се хареса на баща ми. Нека ви разкажа за него и неговия саксофон. Когато бил млад баща ми мечтаел да свири на саксофон. Родителите му не разполагали със средства да му купят, но той не се отказал от мечтата си и спестявал, работил допълнително и в крайна сметка се сдобил със сакс. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Не помня, кой го беше казал, но е вярно. Така беше и с този концерт. След края му получих автограф от Кени на разпечатката от билета. Страхотното ми усещане не се развали от един стар дърдорко, който седеше зад мен и коментираше, а в замяна на безплатния билет написа тази статия, която според мен е един лош поглед към един хубав концерт. Една хубава вечер и спомена за нея две седмици по късно.

Една хубава статия за концерта

Снимката е на Асен Тонев

Градовете в България

Има една тема, която ме вълнува още от студентските години. Става въпрос за населените места в България. Какво е накарало определена група от хора, било то траки, славяни, римляни, българи, татари, турци и други, да основат селище точно на това място. Винаги има някоя интересна история около името на селището. Това е и причината да се опитвам да създавам гербове на села и градове, като в блазона се мъча да вкарам най-характерното и интересното за населеното място. Тук ще стане дума за градовете. Купих си новата книга "Градовете на България", където има актуална информация за 253 града у нас, включително и за най-новия Ахелой. За разлика от предишната книга в тази вече има информация и за най-новите градове Ветрен, Китен, Костандово, Момин проход и други. За мен обаче градове са областните центрове или тези с население над 50 000 жители. Останалите, особено тези под 5 000 жители, за мен само са градове по исторически или политически причини. В предишната книга също имаше доста добра справочна информация, но липсваха новите градове и актуална информация от 2000 година до днес,а 9 години не са малко при тези темпове на развитие. Друга интересна книга, която си купих наскоро е "Римските градове в България". Доста интересно написана и с прекрасен илюстрован материал и снимки. Преди време ме впечатли и книгата "Българските градове", където е наблегнато на тяхното развитие и формиране през различните епохи, а не на информация за самите тях. Ето и формалната част: С проектопромяна в Закона за устройството на територията, одобрена от Министерския съвет на 26 март 2009, се дава определение за големината на градовете според броя на населението. Те се класифицират в следните групи:

* "много големи градове" - с население над 200 хил. жители -София, Пловдив, Варна и Бургас
* "големи градове" - с население от 100 хил. до 200 хил. жители - Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич и Шумен
* "средни градове" - с население от 30 хил. до 100 хил. жители,
* "малки градове" - с население от 10 хил. до 30 хил. жители и
* "много малки градове" - с население под 10 хил. жители.

Тук може да видите всички градове по население и най-големият град е столицата София, а най-малкият е Мелник, който в миналото е бил над 12 000 жители, а днес е едва с 284. След Освобождението на България през 1878 година Татар Пазарджик е бил по-голям от София. Помислете над това. Тази година се празнуват 130 години София столица. Старите градове столици са Плиска, Преслав и Търново, но и други градове имат претенции за столица през различни периоди. Градският начин на живот привлича много хора и така населението на на градовете се увеличава, но у нас не е съвсем така, защото доста българи отиват в европейски и други градове. О, градове, о нрави!

Пазарджик и Пазарджишко

Малко са стойностните книги, които обхващат цял един регион. Малко и повърхностно се пише често в краеведските книги и описания. Рядко оставам доволен от новоиздадедена книга за населено място, община, област или регион. Затова вече повече от пет години търсих една книга. Книга, която спокойно може да определим като „библията” за нашия град и регион.

Става въпрос за „Пазарджик и Пазарджишко” на Иван Батаклиев от 1969 година. За жалост е издадена само в малко над 2 хиляден тираж и откриването и в днешно време е много трудно. Има я в библиотеките, като един екземпляр беше в доста лошо състояние и си позволих да го подвържа за моя сметка, за да може другите читатели да нямат моя проблем с хвърчащи листове от книгата и парцалива корица. Библиотекарката остана във възторг.

Да продължа обаче с моето търсене. Обикалях антиквари на Славейков в София, до Пощата в Пловдив и на фонтаните в Пазарджик. Всеки обещаваше и си записваше телефона ми, но никой не ми звънеше. Всичко стана съвсем случайно, когато почти бях загубил надежда и продължавах да взимам от библиотеката книгата и да снимам информацията за дадено населено място.

Излизайки от музея в Пазарджик се спрях на книгите при фонтаните на Тортата и какво да видя: търсената от мен книга стоеше кротко в средата сред други. За съжаление нямах в себе си достатъчно пари и помолих да ме изчакат за час два за да ги осигуря, а Генералът (така се казва антикваря) си пътуваше за София същия ден и имаше само един час време. За моя радост джентълменът ми услужи с необходимата сума и ме направи много щастлив в този прекрасен слънчев следобед. Книгата е в много добро състояние и вече се нареди на почетно място в моята домашна библиотека.

Life sucks!!!

Across the border they turn
Water into wine
Some say its the devils blood
Theyre squeezing from the vine
Some say its a saviour
In these hard and desperate times
For me it helps me to forget
That were just born to die

I came here like so many did
To find the better life
To find my piece of easy street
To finally be alive
And I know nothing good comes easy
And all good things take some time
I made my bed Ill lie in it
To die in its the crime

You cant help but prosper
Where the streets are paved with gold
They say the oil wells ran deeper here
Than anybodys known
I packed up on my wife and kid
And left them back at home

Now theres nothing in this paydirt
The ghosts are all I know
Now the oils gone
The moneys gone
And the jobs are gone
Still were hangin on

Down in dry county
Theyre swimming in the sand
Praying for some holy water
To wash the sins from off our hand
Here in dry county
The promise has run dry
Where nobody cries
And no ones getting out of here alive

In the blessed name of jesus
I heard a preacher say
That we are gods children
And hed be back someday
And I hoped that he knew
Something as he drank his cup of wine
I didnt have too good of a feeling
As I head out to the night

I cursed the sky to open
I begged the clouds for rain
I prayed to God for water
For this burning in my veins
It was like my souls on fire
And I had to watch the flames
All my dreams went up in ashes
And my future blew away

Now the oils gone
And the moneys gone
And the jobs are gone
Still were hangin on

Down in dry county
Theyre swimming in the sand
Praying for some holy water
To wash the sins from off our hand
Here in dry county
The promise has run dry
Where nobody cries
And no ones getting out of here alive

Men spend their whole lives
Waiting praying for their big reward
But it seems sometimes
The payoff leaves you feeling
Like a dirty whore
If I could choose the way Ill die
Make it by the gun or knife
cause the other way theres too much pain
Night after night after night

Down in dry county
Theyre swimming in the sand
Praying for some holy water
To wash the sins from off our hand
Here in dry county
The promise has run dry
Where nobody cries
And no ones getting out of here alive

До Ямбол и назад или седмицата преди Великден

Събота сутрин тръгнах рано, за да избегна трафика по магистралата. Може би и поради тази причина липсваха стопаджии, които да кача. Спомних си за младежа от Казанлък, който качих преди седмица на стоп, който през есента отиваше да учи в Германия. Вместо Анук слушах Юръп от 88 година и неусетно стигнах до първата си спирка на мотела в Ихтиман, където изпих чаша ароматно кафе. На паркинга имаше само три коли, от които две с испанска регистрация с много багаж. Видях ги с цялото им домочадие на удобните фотьойли. Спрях и в Пазарджик, за да взема джентълмена за компания. По магистралата чак до Стара Загора беше много спокойно и не се налагаше да изпреварвам, а с поддържане на постоянна скорост от 130 км. взех разстоянието за добро време. В края на Нова Загора спряхме за кафе и чай. Заведението явно беше ново и къдрав младеж ни пита откъде сме. Тоалетните обаче не бяха първа хубост. Продължихме пътя си и след Сливен отбихме за Ямбол. Пътят е нов и хубав и липсват много коли. Още в началото му над главите ни прелетя царски орел. Знаех, че около Сливен е неговото местообитание,но не вярвах, че ще го видя толкова отблизо. Към 12 и нещо стигнахме Ямбол, град в Южна България, който е самостоягелна градска община, а селата му са в Община Тунджа, чиято администрация също се намира в Ямбол. Друг подобен случай има в Добрич, където е община Добрич и община Добрич селска. Тъпа работа според мен, ама явно взимат повече пари за двата града по този начин. Прекосихме Тунджа, която има два ръкава тук и скоро стигнахме до целта си. Вечерта спахме в уютен апартамент в ниска кооперация накрая на града. Сутринта решихме да се поразходим по улиците на града, защото джентълменът идваше тук за първи път. Улиците бяха почти пусти и освен голямото пространство по пешеходната алея, безистена, джамията и църквата друго не го впечатли. Намерихме едно заведение с масички отвън и пихме готино кафе в странни издължени чаши. Изборът от заведения тук не е като в Пазарджик, но забелязах, че работи голям мол, но не влязохме да го гледаме. Пак поехме на път като този път спряхме в другия край на Нова загора в "Къщата на занаятите". Виждал съм я десетки пъти както и табелките за нея, но за първи път спрях, за да видя, какво представлява. Имаше много хубави неща вътре. Купих си туристически справочник за Нова Загора, а джентълмена малко троянска керамика. Следващата ни спирка бе колодрума до жп гарата в Стара Загора. Там обядвахме в чудесно ново заведение с маси навън, носещо името "Грийн" и собственост на Петко Петков от Синитево, станал легенда на футбола в Стара Загора. Общината е вложила доста средства за Колодрума и той изглежда много добре. На новоизграденото изкуствено мини игрище имаше турнир, посветен на годишнината от единствената шампионска титла на Берое. Там се видях с гуруто и с добронамерения. И двамата не бях виждал отдавна. От Стара Загора излязох по стария път, където вече няма нито трафик, нито полицаи. Това личеше в затворена бензиностанция и ресторант, обявен за продажба, където преди не можеха да се намерят места. На излизане от едно село имаше само една баба, която продаваше зеленчуци, а преди да пуснат новия участък на магистралата тук гъмжеше от народ. Какво огромно влияние има пътя...
В Пазарджик стигнах за второто полувреме на мача Хебър - Пирин 2001. Малко хора на стадиона в това хубаво време, и ново равенство в края, както и пикаещ до оградата резервен състезател на гостите, който не се притесняваше, че го прави по време на мач. Вечерта ходих да видя нов ресторант в град Септември, носещ името "Секвоите". Хареса ми как е направено и най-вероятно ще го посетя отново. На сутринта поех към София и оставих колата на паркинга. До центъра слязох с такси. Още като влядох в жълтата кола получих бонбон и възможност да си избера късметче. Падна ми се Любов. Питаха ме за предпочитана радиостанция, музика и маршрут и списание за четене. Това е уникално такси. Може да се плати и с кредитна карта, а по време на пътя може да ползваш лаптоп с Интернет, бинокъл, фотопарат, да гледаш ди ви ди и куп други неща, написани на лист като меню. Определено това даде нов тласък на деня и вяра, че нещата в сферата на услугите може да са различни. На същия и на следващия ден ми се наложи често да ползвам такси и установих, че кризата им се е отразила доста, адресите са намелели, а един който ме закара до летището вместо предварително поисканите 10 лева си задържа 15, защото после се връщал празен към центъра. Дадох му още 5 лева и ме изчака да свърша и ме върна, но не ми се говореше с него, а той ми разправи своята житейска история и за измамниците таксиджии. Каква наглост! Срещата ми с херолд от Колидж ъф Армс - Лондон бе събитието на седмицата. Това е втория херолд, с когото се запознавам. Другият бе в Лондон на място в тяхната институция. Повече за това ще пиша друг път. Вторник вечер моите любимци от Ливърпул ме зарадваха със страхотна игра и малко не им достигна да отидат на полуфинал, но всички без мен ги бяха отписали предварително, без да знаят на какво са способни. Тази седмица откъм работа беше доста ползотворна с две срещи в хотели и много отметнати задачи. Видях се три пъти с бероеца, който се беше върнал от Германия за седмица и с главния редактор на обяд и изкарахме хубаво. Седмицата завърши в Страф на Попа с Приятеля на Разпети петък, който поне пет пъти празнувах в Панагюрище преди години. Винаги на този ден вали и има панаир в средногорския град. Пожелавам на всички весели празници!

Луната отиде на кино

Онази сутрин отново се събудих от същата песен " Жената в черно" на Юрая Хийп. Сякаш участвах във Филма "Groundhog day", където героят на Бил Мъри бе омагьосан да повтаря един и същи ден. Разликата при мен беше, че телефонът ми показваше 6.18 вместо предишното 3.18. Сигурно се чудите как така ме събужда тази песен. От две седмици насам спя на радио "Стар ФМ" - звездното радио :). Заспивам слушайки го и се събуждам от него. Явно тази песен действа по някакъв начин на мозъка ми и го събужда със асоцияцията, че вече е утро, а луната наднича срамежливо от прозореца ми. В края на тази седмица отново ходих на кино сам. Първо най-сетне успях да гледам "Беднякът милионер" в кино "Влайкова" срещу скромната сума от 3 лева. Не зная, дали знаете, но това кино е едно от малкото оцелели в София. Спомням си времето преди години, когато обиколих всички кина в нашата столица, и не пропусках нов филм. От кварталните кина като "Урвич" и това в Дървеница до лятното кино "Мир", Москва, Витоша, Рекс, Европа, Сердика, двете на Славейков, Изток и други. На повечето от тях по едно време започнаха да се появават надписите "Киното не работи" или "Киното в ремонт" и тогава се появи мултиплекса в НДК. Сега и той вече е в историята,а освен двете "Арени" и кината в двата мола останаха само "Домът на киното" и "Одеон", които са филмотечни кина, двата салона на "Европейския културен център" и кино "Влайкова", за което стана въпрос по-горе. А в Пазарджик нече няма нито едно кино. Такъв е случая с доста областни градове. Но да се върнем в София. Доколкото знам "Влайкова" е останало заради изричного желание на неговия собственик, записано в завещанието му, то да се ползва като кино. Намира се на улица "Цар Иван Асен ІІ" в близост до БФС. Като влязох се озовах в едно кафе, където четирима играеха билярд, а други 4 бяха седнали на кафе. Спомних си за предишен път в това кино, когато нямаше други желаещи освен мен да гледат даден филм, и се наложи да платя два билета по 2 лева, за да ми го пуснат само за мен. Този път видях, че са сложили от безжичните звънци, за да позвъниш на чичкото за киното. Иначе тоалетните, до които се стига по едни стълби в подземието, са разделени на "Тоалетна Кино" и "Тоалетна бар" ,а не на мъже и жени и се заключват, а ключ получаваш срещу билета за кино или ако си си поръчал нещо в бара. Малко са гнусни, но се чуват стъпките от минувачите по улицата. Един 88 годишен дядо със слухово апаратче обсъждаше с мен как може да няма хора за такъв филм, спечелил 8 Оскар-а. Съгласих се с него и отвърнах вежливо на опита му за разговор. Освен нас двамата филма гледаха и две приятелки, като едната явно беше от индийски произход. В киното има точно 6 реда седалки, като преди това явно са били 7, но един в средата е премахнат, за да може зрителите да си опънат краката напред (едно от малките удобства тук). Навсякъде имаше надписи "Пушенето забранено", а завесите на екрана не бяха дръпнати докрай и прожектирането на левия край не беше на бялото платно, а на червената завеса. Също в лявата страна имаше и едно триъгълно скъсано парче, което личеше по време на прожекцията. Под облегалките на седалките имаше залепени стари дъвки от предишни посетители. Явно и това е причината да не идват много хора тук, въпреки ниската цена на билета. Филмът страшно ми хареса. Препоръча ми го мой приятел, който наскоро изкара известно време в тази уникална страна (Индия). Преди филма мои колеги ми казаха, че филмът бил тъп и не си заслужавал. Само морската фея го похвали. Явно аз бях единствения, който още не го беше гледал. Хапнах дюнер за вечеря, който по цена беше голям, но за мене си беше среден акто размер. Замислих се за турския емигрант в Германия, който го е измислил през 1962 година. Но да се върна на филма. Единственото нещо, което ме изуми, бе въпросът за най-висока сума, който в България би бил някъде в началото на "Стани богат", но явно в Индия минава за труден. Поне така си мисля. Тримата мускетари са доста познати на българската публика. Всичко в този живот се случва с определена причина. С този лайтмотив излязох от киносалона и се разходих из малките улички край Орлов мост, за да осмисля нещата. Беше ми хубаво в топлата вечер, а луната се прокрадваше през облаците и надничаше любопитно надолу. Прибрах се с автобус. На следващия ден ходих да гледам "Хиндемит" в малкия салон на европейския културен център. Отново броят на зрителите беше четири, а имах чувството, че сезалките от малката зала са взети от мултиплекса. Определено са по-удобни от тези в другата зала. Имаше само 4 реда от по 3-4 седалки. Филмът ми хареса горе-долу, но виждах по интересни начини за завършването му и развръзката, но и така става. Определено се виждаше при горенето на двете къщи в близък план, че това са малки макетчета и това малко ме разочарова. Иначе доколкото забелязах, филмът е сниман в нашия квартал :). За мене от трите български филма, които гледах тази седмица "Светът е голям.." си остава най-качествен. Пак разходка след филма до Орлов мост и автобус до вкъщи. Луната пътуваше заедно с мен и се доближаваше до пълнолуние. Тази нощ тя ме събуди точно в 00:00 като блесна в цялата си светлина от прозореца ми, за да напиша тези редове. Сега ше лягам, че утре ме чака път. Лека нощ!